Заспиваш с едното око, отдаваш се, симфонията предлага аналитика, аналитиката е хубавото на симфонията: програмното слушане извежда в трансценденция синтез, а в трансценденталия собственото въвежда в омара, т. е в екзистенциалия; та опущението, смущението при симфонията е необходимост по техническо, в съпровод, било в иманенция, било в трансценденталия, слушане. Хубостта тук разхубавява, да, вместо иначе. Не че е лошо. Песента, освен ако не е с представителна (бардовете) или словоизразителна (lied) роля, иде, щото тъкмо да похубави в поетика текста или дори отсъствието на текст. Това е поп-джаз-рок-песента. Песенните вложения в симфонията, както и тананикането, са мимически. Музикалното похубавяване иззема еластически поезията, словесната пластика, "спасява" я за постмодерността. Че каквото за текста е поп-джаз-рок-песента, е, изглежда че, за фабулата филмовата музика; стига филмът (нямам предвид екранизация) да не е литературен... Каква обаче е, за, разбира се, изкушените, разликата между, от една страна, изпълнение и песен на Lzzy Hale, пък от друга - "Междузвездни войни"? Ами, от една страна, искаш да наизустиш текста на Лизи, пък от друга - да чуеш впоследствие саундтрака на "Междузвездни войни", симфониите на Джон Уилямс. Lzzy въвежда екзистенциално в трансценденция, доверява, подканва. Тя, ето, 19 юни' 2020, Нашвил, изпя от дома си заедно със своя съжител, фотограф, китарист и акомпанятор Джо три свои песни: "Amen", "Rock Show" и "I Like It Heavy"; нека ги чуем и видим (нагласил съм показалеца). Най-хубавото е както те са без аранжировката (Strip Rock). Виртуозност в чистото значение... Чудесна илюстрация: насъбирането е в емоционална градация, вариативно е, нежели "прогресивно", автотехническо... Нейното пословично "превключване", тя влиза и излиза от песен светкавично, макар преди и след да протича подготовка и съответно разготовка, с каквато функция са измамливо към нас и честно към нея натоварени анонсът и съответно денонсът. А допълнителен щрих за симпатия е предизвикателството да предприемат "I Like It Heavy", песен, що са позабравили.
"Amen", link
"Rock Show", link
"I Like It Heavy", link
P. S. От същия домашен концерт, "Dear Daughter", Лизи си акомпанира на пиано: link
