Кант най-подир обсебил мимикрията, Платон бил незадоволителен. Как е възможно учудването? Фихте, Шелинг, Хегел - "виждали" пред себе си самото по себе си нещо, мъчели се що да го правят, бодяло им "очите". Шулце проумявал: Кантовата философия е функционална. "Виждаме" какво става, питаме се как и следователно защо. Условието за възможността от. Кантосферата, през трансценденталния идеал, граничела към отвъд, пък там, забелязал той, няма у Кант "нищо освен спонтанност", самопроизвол. Следвало, че и във вътрешността на центъра няма у Кант нищо освен спонтанност, самопроизволът; а центърът бил повсеместно. Сиреч съдържанието се оттичало към отсам, та самото по себе си нещо у Кант отсъствало от "мястото" си, прехождало, функционирало; и ето тъкмо в що се състоял проблемът. Кант очертал философската функция. Онези тримата, самозабравяйки се, си имали работа с неподатливо понятие. "Схванал" го Фихте в "сам по себе си субект", а Шелинг - в "сам по себе си субект-обект"; пък накрая Хегел - в "сам по себе си обект". Т. е. че "виждаме" защо става (= "единство и борба на противоположности"), питаме се как (ами с "отрицание на отрицанието") и следователно какво (ето че "количествено натрупване преминава в качествено изменение"). Че единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; "полага се в мигновен резултат история". Що за надута глупост! Липсвал прогледът в пределите, липсвал вопиющо Платон. Кант собствено си задавал въпроса "какво съществува", учудил се на учудването, вместо да пренебрегне или погаси. "Я! що е туй и аз? що е всичко и човек? що сме, хора и други, друго, ние? съ-що, какво съществува?" Учудването изисквало плам. Платон, Платон! "Виждаме" как става, питаме се какво става и следователно защо, рекъл си Шулце. Условието на възможността за. И посъветвал своя даровит ученик да се залови с Кант и Платон заедно. Това бил Артур Шопенхауер. Той изнамерил живеца, понятието непонятност. Ни-що не съществува. Пиши, казвам си, щото всяка фраза, всеки фрагмент да бъдат достойни за финал - облагодетелстването у нас е по подразбиране.
