22 ноември' 2020. Кинематографирали са още една свирепа, една препускаща гърлено композиция на Katie Melua, "Joy". Участва бабата на Кетеван, Царо Нозадзе, дядото... опа, братът Зураб Мелуашвили на китарата... And this child is terrible! Изчакайте накрая да изчетете що народ си изкарва тук прехраната. Грузинците и българите си приличаме по красота:
----------
Най-големият звяр обаче ето къде е и не е Lzzy
(човекът осиротя в обширна къща в Шикаго).
Michael Angelo Batio! Как продава китари,
как се маймуни на 64... Нови, евтини, амбулантни.
Чисто сърце и суетна душа, леко ревнива.
Съветвам ви да изгледате 10-ина-12 минути:
Глупости пиша, но той ще ме разбере. Ще нарисувам нещо... Чель е много и ме застави, че да разбирам през два чифта очила себе си. Надничам над тях през прозореца, обръщам гръб пред малката ми без саксии тераска. "Гробове за цветя." Развързвам букета, хвърлям го и скачам. Бих го прегърнал като да прегръщам цялата земя, целия свят. Бих изпънал ръце... Заведе ме да се запозная с Lzzy; не ни запозна лично. Знае ли тя за клиниката, разширените зеници и гонга; и за аквариума около ми? Издевателствам чувствителността си, представям я в заострен вид. Молив ли, химически калем. Лилавям си в релеф клавиатура. Свиря, пея. Нямото кино го няма. Аз съм в ефир и се плюнча под дъжда. Преекспонирам злата си памет, егоцентрирам се в световната драматургия, загръщам се до някой контейнер. Защо? Страхувам се от Алцхаймер, боя се от един лечебен страх! Зъзнах. Изтичах си сетне 12-те километра. Платото, трасето. Изчистват ме и ме приповдигат. Не ме топли изпотяването, изпотяването охлажда, затопля нас ни слънцето по коридора. Иде срещу ми грейнало, иде чалнато. Не ми се мисли за екскурзия, гондоли сам, сам за квартира, сам за работа и пари. Аз съм тук, горе и... имам къде да живея, имам да харча, плесента е далеч.
