Числа и численост

Макс Вебер съобразително отбелязва как щом рационалните числа са всички точки, то ирационалните, неточните са де що са между точките, т. е. числеността "про" е рационална, "анти" е и-рационална, тя като цяло е повърхнинна, тъкмо "-ност"; точките са безразмерни, точни са и не би могло помежду си да съседстват. Да се числят числата е тяхна акциденция нежели атрибут, числата не са числени, не са монади, рацио-ирационалността им е пространна, аритметиката не е диалектика, "ен" не е ен-торка, ен-тица или ен-тото, числов признак насипно няма, числото "ен" не е реалия, числовата субстанция не е мета-числова; числата (атрибутивно) са числими, те собствено са числова субстанция, т. нар. трансцендентни, полеви ("пи", "е"). Геометрията е с аритметичен пълнеж. Математиката (най-подир) не е смятане, пролиферация и описание, а наглед, чиято конкретика съвпада със своята идейна общност. Главното разделение при числото не е точка/ междуточие, но повърхнинно средоточие/ полево разсредоточие; феноменологията на първото е "от", а на второто - "за". И двете са калкуларни, дълбочинни. Диалектическо е да се възмогва числимостта.