14 ноември' 2020. Пъстротата може да бъде акварелна или артикуларна, ах, или е настроенческа (да се снадят две полумаски или полуфизиономии е трик) ... Настроенческата: изобразява се само и единствено във времето. Ала Джо е сторил невъзможното: акварелен тил, артикуларен авангард, как настроенческото иде из дълбочина... Разфучала се е хала, опашатата и змийска; мракът, мрак, ф-у-у, мрак, ах, буреносен облак, цвете в зло. Досетил се е наш'то фотограф (публ. 14 ноември' 2020, Instagram), съобразил е: настроението се развива, разцъфтявайки се да не цъфне, иде реч не за мимическа промяна, било повече акварелна, било повече артикуларна, но за стилово довеждане. И е довел при нас Лизи с цялата изписана по лицето история... Поставил е наслов "
we have a '15 pieces of flair' minimum in this house" (по филма "Office Space"). Т. е. че от една страна светлотата е на прага на оскъдност, а от друга - слънчогледи се богатството, съдържащо се в ликовия нюанс (що не всички от Ван-Гоговите слънчогледи са си слънчеви) ... Поставил я е в рамка, сива, домашна, или ваза... Цялостен, завършен във всички посоки на своята надареност е Джо. Подобното се събира с подобно и все пак във взаимодопълване, и все пак на ход, и все пак с подскачаща стъпка.... Би ми се искало да можех да сваля от себе си очилата на рефлексията, ще ми се да възприсъствах сред аудиторията и се разтворех в замъгленото си зрение. Пък тя е красива, толкова е красива! Премрежена е... И е тук.
