(залезът на класиката)
Класичното се снема класически - освен ако да не се снема**. Та класично (т. е. пластически) вселената е (все-) похлупак, класически е (точка по точка) без край (виж Джордано Бруно); черната (нито да, нито не) дупка ("съточие") е свредел***. Романтиката (на нервна почва****) е нищо-нещо: наречената "разделение-сливане" сфера, бидейки безкрайна, се еластически раздува сходящо без център и средоточва ставащото изчерпателно битие (= житието^). Ала собствено е плътска, житейски е плътска^ - Ницше (Стендал - Достоевски) говори (посредством Чезаре Борджия) за свръхчовека "от плът и кръв". Обаче плътта у Ницше е просто хипостаза*****, "моят философ" говори откъм невъзможност към свръхчовешка антропология******. Ulysses.
----------
* В квантовомеханичен контекст (IT).
** "Хипостазирай 'го', за да 'го' психоанализираш". Това е наистина величието у
Джойс (сред цялото поколение новатори) - предоставя се на психоанализата жанр.
*** Чиято еманация е Бонапарт; плюс Кант и Бетовен като вещатели, Шопенхауер
като приемател и Фурие и Блейк като ознаменователи.
**** Чиято еманация е Франц Лист^; виж у Стендал (съвременници са, вкл. обособил
се синдром, листоманията и пр.; вагнерианството^ като "странично", Киркегор^
като "акана").
***** Психоанализата като хипостазиране (че Романтизмът е на нервна почва).
****** Ето Чезаре-Борджиевата смърт.
^ Романтическото християнство.
"Смъртта на Вергилий" - романът, що бих прочел. Да, ако ми го подари приятел (понеже класически филолог, дори Ницше, би презрял книгата, както още при своето излизане бе охулена "Раждането на трагедията"; но психоаналитик би я харесал).
"... none exists that is not exclusively subserviated to the knowledge of life, none with the exception of that one to which he had finally been driven and which is called poetry, the strangest of all human occupations, the only one dedicated to the knowledge of death."
vs.
"... befuddled, unrecognized evil was beyond the reach of every governmental enterprise, beyond reach of every earthly force however great, beyond reach, perhaps, of the gods themselves, and no human outcry sufficed to overwhelm it except, it may be, the small voice of the soul, called song..."
Иде реч за романтичен развой къмто Исуса. (Heavy Metal!)
"... for man needed the realization of futility, he must accept its dread... and recognizing it, he must drain it to the dregs..." (Уродска работа.)
"... the prerogative of gods and man was laughter..."
"... woe to this seeming timelessness which was the essence of all intoxication..."
"... grace fused with the pledge, disclosing itself not as word, not as speech, far rather as symbol of a word, as symbol of all speech, as symbol of every voice, as the arch-image of them all, overcoming fate in the form of the holy father-summons, it revealed itself as the tone-picture of the annunciating deed: 'Open your eyes to Love!'"
"I was impatient for perception (Erkenntnis?) ... that is why I wanted to write down everything."
"... interstate of comprehensibility, full of light-casting shadows within muted sounds."
"... nothing was to be found which would not have been at the same time both star and shadow..."
"The images sank down but, preserving them unseen, the rumbling continued."
