Та Kiss разбирали силата на рекламата. Инвестирали в мощни и грандиозни концерти, впускали се в пиротехника, сценична машинария, както и в комикси, афиши, роли, маски, костюми, сувенири, пусканици... Не било бутафория, залите били претъпкани, еуфорията господствала. Рок-шоуто в ония времена било албумна промоция, разчитало се на виниловия тираж. Първите три албума донесли на музикантите незначителен приход. Продажбите не вървели. Рекламата иззела продукта. Хората не свързвали Kiss точно с музиката, плочите и ето защо не търсели продукт; това не било цигари... Издателят се изправил пред банкрут и родил идеята: ами щом хората купуват шоу, нека им запишем шоу, шоу во истине! Но може ли да стане? попитали продуцента. Той - ашколсун! - отговорил утвърдително. Пък менажерът извадил "някак" от джоба си крупна сума за нарочно турне. Спогледали се. Родил се като от Франкенщайн четвъртият, концертният албум, студийното шоу "Alive!" (75), a-live, оригиналният симулакрум... Пробив, фурор! Защото трябвало рекламата да се свърже с продукта (вместо да се прави на продукта реклама). Не било незаконно. А сетне - добрият стар албумен рок. Купувачите вече щели сами да осъществяват връзката... Рок-албумът днес е портфолио за ежедневно концертиране. Рекламата (в рока) е станала естествена, продуктова, продуктова по същество. Харизматична. Понеже хората правят връзката; е, с помощта на технологиите. И - напоследък - с COVID-19. Човешка му работа.
