Спорът относно Универсалията

(харесвам у нас Lzzy: 
разисквам тук партизанщината, осветляването, 
нежели да се рея оправно)

Универсалията е обитателят в проблема (вечен) за членуването (съпричастие, безпредметност, отчуждение); ето спорещите:  

- множественост - неопределително членуване (предположено е, щото да се 
   осъществява в съпричастие);
- немножественост - определително членуване (предположено е, щото да се 
   осъществява в безпредметност);
- безчленност (предположено е, щото да се осъществява в отчуждение). 

Кой съм аз, харесвайки Lzzy?

---------- 

Ето разрешенията:

- диалектична логика: че принципността е и множествена, и немножествена (ето 
  реализъм: "ранно пиле рано пее, ранното пиле рано пее!");
- класична логика: че единичността е или множествена, или немножествена (ето 
  номинализъм: "кое да е ранно пиле рано пее или това, ранното пиле, рано пее?");
- романтична логика: че да си нито е множествено, нито немножествено (ето 
  концептуализъм: "пък ранно пиле пееше"). 

----------

Логика (че непреходно би било едно троично единосъщие, т. нар. господ*): принципност -> единичност -> да си.

Разговор върви отръки.

Кой понастоящем се явява непреходният феномен? Хей, ами Lzzy!? Тя е нашата борба (въпросната спорна искреност, която не ме блазни). Спорът се снема съпричестиво. Но кои сме ние, харесвайки Lzzy? А би ли могъл да я заместиш, щом, ето, би могло? "But the devil sends the beast with wrath..." IT.

----------

* 

        "Отецът": парадиалектична логика.
          "Синът": паракласична логика.
"Светият дух": параромантична логика.

Принципност, единичност: да си. 

 

Логиката би се разпаднала по същество (а с-п-о-р-ъ-т би съответно станал безпредметен и уж би бил петимен да се отвлече в сговор: "кой си ти и за какво се бориш", бориш ли се, въпросната безспорна наивност, която не ме дразни) ... логиката би се разпаднала по същество, освен ако т. нар. господ не се именува собствено, сиреч безчленно - та преставайки да бъде т. нар., той би си се доверил в Логос, сиреч спорът би се отправно мен, юношата, снел отчуждително.