(реклама и харизма; и отсъствие на двете)
Любовта ми е несподелена: пазя се да не би да се влюбя. Музиката изпълва с любов и/ или опиянява отрезвяващо. И нима е възможна любов към музиката! Аудиофилията пък си е чист снобизъм. Аналоговият носител на музика е с характеристична звучност, дигиталният не е. Кой търси характеристична звучност? Творецът, ала и хранителят. И дори, в своето Изкуство на фугата, Бах. Защо виниловата плоча вместо магнитната (с аналогов запис) лента? Ами оптичният диск и лентата биват възприемани просто като звуконосители. А винилът - за натурален продукт, от който характеристичната звучност е отзвук. Сиреч основанието е колекционерско нежели аудиофилско. Слушаш музиката в дигитална общодостъпност, но притежаваш грамофонната плоча подбрано и скъпо, фетиш - заключава се тук харизмата, carved in stone. Та купува се харизмата, търгува се - музиката се създава и слуша. Lzzy и нейният издател пускат на свободно всеослушание песните. Всичко се изкупува без кой знае каква нарочна реклама. Ходи се на концерт не за да се изпълнява и слуша музика. "Just like the Pied Piper led rats through the streets", Megadeth, "Symphony of Destruction". 1992. Най-саркастичната метъл-песен. Първият дигитален албум на Megadeth. Текстът: несъответстващата на рекламата харизма, предвкусва се Lzzy... Бяха велика група с обещаващи заглавия. Reggio Emilia, 12 септ.' 1992. Бях научил солото; и даже го бях, пред публика, изсвирил в пристройката при чит. "Добри Войников", Шумен, първата половина на 90-те... Завръща се и магнетофонната касета, доколкото фетишът там е касетният дек, който се обслужва сякаш рокерски мотоциклет.
Видео: link
24 септ.' 2020. Вижте днешния Mustaine: link
