На тъмно

"What were you expecting?
Another lullaby?
You must be high, 

 'Cause it was just one kiss"*

Когато за себе си ще чета игрално литература, аз, по някое време, обръщайки към някой от героите вниманието си, току запитам: така ли, предвид представата ми дотук за автора, - така ли щях да се намирам? След което спираме, оказваме се лице в лице един с друг и влизаме помежду си в диалог, що не бих могъл да пресъздам. Нима ми е по силите да те пропъдя долу... "Хей, време е да затваряш", ме оставя той насаме; или тя, от книгата, ме перва по носа, обръщайки ми гръб. Празен киносалон с конвенционално осветление, защото си чел на тъмно. "Tyger Tyger, burning bright, in the forests of the night..." А филмът винаги свършва. Защо ми е да паля лампата? Романът никога не започва. Finnegans Wake.

----------
* Lzzy Hale.