Хуманното препитание днес у нас или е с потенционна компактност (защитавайки достойнството си), или с градиентно безгласие (защитавайки грижите и безгрижията си); та остават (в достойна грижа и безгрижие) градиентната компактност и (в обгрижвано или обезгрижвано достойнство) потенционното безгласие, сиреч (в рамката на "предприятието") универсалният специалист и надзираваната работна ръка (тях не мога да ги повярвам). Условието е "свободната" инициатива.
Плътта е просто хипостаза... Философски спор тук по темата е невъзможен иначе освен измежду двете защити: ала втората е обречена на поражение и достига (?) дотук (при "добро" стечение).
