Фактологията собствено е, че фактологът е невъзможен. "Човек съм, не съм регистратор!" Преподавателят, да речем, по етика, преподавателят в качеството си тъкмо на преподавател по етика, би бил "изкушен морално". Пък що за "неясно понятие"! Научната рефлексия е увлечение. Науката собствено не рефлектира, тя собствено опредметява. Че понятията, освен в "науката логика" ("какво е мислене"), са ненаучни. "Науката (тъй или иначе) не мисли", е казал Хайдегер. Еха, ригорист, със своето "аз (категорично) мисля*", ли е Кант?
И защо точно етиката? Що за логика! Първият ми урок по висша философия беше да различа едно спрямо друго понятията "морал" и "нравственост". Логосът... Не си сам. Диалектиката неподправено, макар приложно**, не е познавателна дейност, а съпричестив разговор. Да се съотнесеш е, щото абстрахирано да се взаимопоставиш. Дългът държи обичая. Практическият разум, с отлика спрямо в чистия, е мотивиран. Нравствеността е мотивът къмто собствено морална постъпка, а моралът - против собствено безнравствена.
И ето че, харизматично, Lzzy, с фразеологизма "jump the gun", формулира неморалното въобще поведение, въвеждайки същевременно надслова "етика и време". Сиреч моралният небосвод би се изсулвал чрез етическата собствено рефлексия, един "чисто практически" разум (една комета). Но би ли могло, щото во истине, т. е. безвъзвратно, да изпреварваш времето си?! Що за оксиморон! Ницше обяви себе си за несвоевременен... Да, аз, една пърдяща комета, имам*** своето**** "ecce homo".
Има доста, и дори всичко, какво покрай Lzzy да се научи, въпреки че никой освен нея не би могъл да го превърне в полезно. "And the devil sends the beast with wrath..." IT.
* Ставайки по Фихте не-аз, за да бъда аз самият. "Ала кой въобще в такъв случай съм
аз", пита го Шелинг.
** Без значение дали идеалистически подправена или материалистически подправена.
*** По Шопенхауер.
**** По Киркегор.
