"Что делать?"
Господът би се справял с живота; но ние се справяме в живота. Че с Lzzy, ако имаш отвертка, фокусът е да развиеш или завиеш болтчето (свършен вид, градиентната прекъснатост); пък ако нямаш отвертка, фокусът, разбира се, е върху отвертката (or "the gods must be crazy"). Всеки си има идея*, пристрастието е общо; посредникът е професионалната етика (една от идеите е баш административната). И ето че без Lzzy фокусът - щом казахме, че ще бъдем на фокус (вместо да се разсейваме) - би бил далеч от това, щото да развиваш или отвиваш (в несвършен - потенциалният континуум - вид) болтче. Всеки си има пристрастие, идеята нам е обща*; посредникът е императивната етика... Та тъй или иначе философията как да се справяме е несъстоятелна (и всеки състоятелно би могъл, със или без кавички, да казва "какво да се прави"): несъстоятелна е, доколкото в първия случай ударението се пада изцяло на... "как да се справяме" (т. е. с какво), а във втория - на "философията" (т. е. какво); появилите се кавички са смислови. Харесвам (откъм невъзможността за свръхчовешка антропология) Lzzy. IT - моята Надежда. Надо что-то делать. Живец: плътта е просто хипостаза. Животното се доверява на живота (спор Хегел - Шопенхауер, 23 март' 1820, Берлинския университет). Даваме ли си сметка що прави тя, какъв звяр е тя, какво животно! Уродска работа. Огромен апарат тук е нужен да кажеш нещичко.
* Възкликнах: невъзможно е т. нар. "обществената идея". Но съгласието към моето възклицание, давам си сметка, беше ловко, беше очи в очи подценително: че не може общество да бъде къмто идея, да, субект, нали? нали не може: идеалът би бил естетика... Трябваше, ето, да се изразя най-подир писмено, изразявам се по-овладяно, когато пиша... а че мигар може идея, бидейки все-таки обективно, - мигар може да бъде тъкмо обективна! Сиреч на практика, нежели идеал. Идеали - имайте си ги. Доверявайте се на себе си. Въз-можни ли са?
