(лекция предвид Карл Ясперс)
Lzzy Hale,
Тя поставя под въпрос навика и опомня! Ще приказвам. Езикът, в разделение между информация и опит, съска, вълнува, бистри, функционира. Че очакването, бидейки възможността на неочакваното, математици, е връзката между опита с отвъдопитно. Пък връзката необходимо между информацията и трансинформационното е невъзможността на неочакваното, дигитализация (sinus cardinalis, едно строго разбиране за информация). Нали трансинформационното би било отвъдопитното, ако съответната информация е изчерпателна. Ала че заради об-уславянето информацията би била, нежели "в сфера", изчерпателна "в точка": как ("шифър") ин-формационната граница на опита (целият опит) е информационният минимум, очакване там би било невъзможно, както, разбира се, и знание какво може да се очаква - ето, невероятна е възможността на очакваното! Човек е очакващото. Та навикът е да се забравиш в очакване: било в "лош" (иманиращия), било и в "добър" (трансцендиращия, рефлективния) навик. Възможен е информационен минимум (целият опит), защото невям съществувам, сиреч тъкмо понеже не мога да очаквам в действителност от самия себе си (отваряйки се към действителността). И "ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)". Но уклонът къмто ин-формационната граница на опита? Ами харесвам, всред (стекли се) обстоятелствата, Lzzy. "Satan, don't forsake me, I wait for you to take me!" (Manowar, "Bridge of Death"). Късметът, успението, надеждата... Надеждата у нас, отворковците (горчива ирония), кандидат-фаустовците. Човек е очакващото, "you are never alone". Елате. Лесно е при мъртъв господ да се каже, чието, говоря, свидетелство съм, "самоубий се" ("що не се гръмнеш" и пр.). Всъщност, не всеки толкова лесно би махнал с ръка и ме отървал. Елате. Нима, българи, съм за убиване? "The Devil sends the Beast with wrath..." Удивлението, учудването, изненадата, смайването, потресът, Lzzy... Внезапно по същество ("богът от машината") ли е, и заострящо вниманието, внезапното или указател за нищо, като впоследствие се родее с идилията и мечтата... винаги новото, едно въжделение! О, елате; елате с все семействата си. Убийте ме с камъни. На мен "фанатичен диаболизъм" ми звучи както "фанатично монашество" - банално (Арент), т. е. и двете не са по навик, а направо по натюрел. И внимавам по живец тъй или иначе интуитивно; и често се препъвам в тротоарните плочки. Сещам се: не се влияе едно на друго, влияе се помежду си. Забелязали ли сте, че даже кучетата сънуват? Проскимтяват "коментарно" насън (спорът Хегел - Шопенхауер, знаменателния 23 март' 1820, Берлинския университет*) ... Благодаря за вниманието.
----------
* Куно Фишер, "Артур Шопенгауэр", Книга первая, Глава четвертая, I, 1, абз. 2, изд. "Лань", Санкт-Петербург, 1999:
"В последний день 1819 г. в Дрездене он (Шопенхауер - б. м.) составил (към Берлинския университет, с ректор Хегел - за мястото на починалия Золгер - б. м.) прошение на имя философского факультета о venia legendi ('да водиш лекции', лат. - б. м.). 23 марта 1820 г., в бытность деканом Бекка, он прочел перед факультетом в полном составе свою пробную лекцию на немецком языке о четверояком виде закона основания и на последовавшем затем коллоквиуме вступил в спор с Гегелем, причем последний обнаружил будто бы свою несведущность (согласно устному рассказу Шопенгауэра), не умея правильно отличить 'анимальные' функции и причины от 'органических'."
Homo philosophans. Сборник к 60-летию профессора К. А. Сергеева. Серия "Мыслители", выпуск 12. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2002. Перцев, А. В., "А. Шопенгауэр: жизнь философа и философия жизни", 3 (6 абзаца преди края):
"Окончив осенью 1818 года главный труд своей жизни - 'Мир как воля и представление' - Шопенгауэр претендует в Берлинском университете на звание приват-доцента. 23 марта 1820 года он читает обязательную пробную лекцию - 'О четырех различных видах причин'. Гегель, берлинская философская звезда первой величины, вначале благосклонно принявший тему, вдруг прерывает докладчика:
- Если лошадь шла-шла по улице и вдруг легла, каков тут мотив?
- Почва, которую она увидела под собой, вкупе с ее усталостью и ее самочувствием. Если бы лошадь была на краю пропасти, она бы не легла.
- Выходит, вы относите к мотивам и анималистические функции? Значит, пульс, кровообращение и т. д. происходят в зависимости от мотивов? 'Вот и обнаружился сеньор Незнайка', как говорится.
- Анималистическими функциями называется не это. В физиологии так называют сознательные движения тела животного. Достаточно сослаться здесь на физиологию Халлера (бащата на неврологията - б. м.).
- Ах, да не это понимают под анималистическими функциями.
Но тут профессиональный медик Лихтенштейн, перебивает Гегеля и говорит:
- Простите, что вмешиваюсь, но должен сказать, что в данном случае прав доктор Шопенгауэр. Функции, которые он именует анималистическими, наша наука называет именно так.
Гегель с негодованием покидает аудиторию."
