Инженер

Поводът да напиша (вече близо 320 страници) "Код Lzzy" беше една дву- или тридневна среща в, ако се не лъжа, началото на август' 2015-та край софийския технически университет. Бях тогава в амплоато си на психоаналитически обект. Винаги - в проницателната компания на високоинтелигентен и висококултурен събеседник - ми се е случвало. И особено, щом го потърся аз. Т. е. навярно не е случайно, че будя интерес да говоря български... Не че са били мнозина. Та след сбогуването всички, цялото множество кълнове, от които в книгата развивам темата, бяха налични ведно. Чакаха ме. Оставаше да ги отглеждам и сплитам. Куриозното е, дето узнах Lzzy след три години, 29 юли' 2018-та, два дни откакто бе излязъл нейният четвърти официален, става въпрос за "Vicious", албум. Изтървал съм я. Lzzy увенча гимназиалното ми състояние, щото принципно да разбера дигитализацията. Обяснението изглежда се съдържа в обстоятелството как въпросната среща, в подвъпросния дискурс, съвсем не беше през годините първа - ала беше последна.