Всичко става с опипване.* Но Хегеловата диалектика, когато сме на зор, помага и да обглеждаме.** Хей, хей! Осмислянето усамотява, казвам. Ала понятие изплува в разговор. А разговорът е преди всичко със себе си, та не би могло нещо да мине на старо... И ето че да посееш у себе си въпросното понятие, трябва, откъм, не и към спомена, да подхванеш нещата всецяло. Че сетне или да отречеш понятието диалектически, или разтвориш в непонятност. Т. е. би ти станало, при успех, ясно как първият почин привлича у теб историческо, вторият те увлича безпредметно в политическо намерение. Пък изборът зависи от щото понятието теб ли засяга или светогледа ти. Няма как и двете... Другият вариант е да разговаряме.
----------* Класика (романтиката е...).
** Един от уроците ми по висша философия беше да различа едно спрямо друго
"Кант" и "Хегел".
