Утре, 25 септ.' 2020, навършва 56 г. Chris Impellitteri. Той е последният цигулков китарист, що, от великите, удържа все още фронта на своята свежест, съзидателност и неокласически блясък. Огромно е дарованието на Крис! Никакво скалиране, невероятна артикулация, хармония, страст, поток, огнено вибрато, овладяна техника на флажолета. Излезе през 2018-та поредният негов великолепен албум, изпъстрен, както (почти) винаги, с вокалите на Rob Rock. Пълно отсъствие на клавири!* 50-минутният "The Nature of the Beast" можете да чуете тук: link. За любителите на класическия метъл, класицистичната музика и (както вече и аз) недолюбващите Malmsteen; оркестрантът насрещу чалгаджията (та Ингви въведе откъм Барока възможността и нищо повече, което, разбира се, не е малко). Продуцирането е отлично. Mike Plotnikoff!... Не ми допада от тоя жанр ритъм-секцията (бас & барабани), включена е някаква вършачка, бас линия не се откроява, барабанните разбивки се сипят връз тактови клишета... Ето и 25 минути концертно заснети от зрител песни, Токио, 2019-та: link. Сцената ни най-малко не отнема от силите му. Нищо, че е дребничък... Липсва ми обаче нещо, динамиката на Lzzy, диханието на Lzzy, градацията на Lzzy. Компресията тук е много умело приложена... за жанра. Песни, пък неокласика. Куца работа, независимо от Chris Impellitteri-евото virtù. Т. е. уродска, уродска работа ми е нужна! Звяр без природа. "God bless the beast inside of me" (не съм досега предлагал това изпълнение, 7 юни' 2016, Aarhus): link. Да изпраска Импелитъри едно соло накрая.
* Сиреч без "педерастических клавир". Освен контурно във "Phantom of the Opera"; ала нечуван аранжимент! Едва ли към нашия човек има по-подходящ певец от Роб. Но въпреки всичко песни една от друга не се отличават - слушайте из албума китарите (макар вокално да са принудени често към "рифо остинато")!
