(в контекста на достатъчното основание)
Кажеш ли, че за лошо господът е мъртъв, то си... студено вярващ ли ("хубавата музика")? би ли могъл да (не) кажеш, че господът е мъртъв? - А кажеш ли, че (или) за добро (или за лошо) господът е мъртъв, то си (пасивно) атеист, т. е. не би могъл да кажеш, че господът е мъртъв.
Пък кажеш ли, че и за добро, и за лошо господът е мъртъв, то си моралист, т. е. не би могъл да кажеш, че господът е мъртъв. - Та кажеш ли, че - дали за добро, дали за лошо - господът е мъртъв, то си фаталист, т. е. не би могъл да кажеш, че господът е мъртъв.
И ето, кажеш ли, че нито за добро, нито за лошо господът е мъртъв, то си непукист,
т. е. не би могъл да кажеш, че господът е мъртъв. - Казвам го аз (харесвайки Lzzy).
(Свидетелството: ако господът беше жив, нямаше да съществувам.)
За кого говоря? Горещата ничия душевност. Беше време, когато се нуждаех от философската нечия подкрепа.
