Унамуно, четейки Киркегор, научил датски. Светуване: хм, да се казва, че смисълът (откровен) на битието е достатъчното за (обществена) действителност основание - туй е да се въвлича език, от който действителност да бъде събличана, пък битие - обличано; сиреч е да се твърди как щото да изричаш (в общеене) действителност е да наричаш (в литературно образоване къмто "езика"*) битие. Стремежът е да се избягва метафизика. Но какво в езика най-напред е общуване? Та да изричаш без достатъчно основание действителност е археспорно; смисълът (влаган рекламно) от human being e общение, достатъчното основание за действителност. И ето, стремежът е да се избягва диалектика. Обаче смисълът от human being предполага анихилация, в чието ето ме състояние, дето всъщност достатъчното основание (по езикоизнамиране) за действителност е направо по живец (Сартре). Т. е. ключът е рекламата: светуване се обособява, когато общуването не е рекламодавано се, а общуване се обособява, когато съществуването ми не би било живително (Ясперс) ... Нищо не казах, всичко казах, овъзможностих се да говоря: харесвам Lzzy**, "the devil sends the beast with wrath"... Уродска работа: link.
* Окомуш. Хайдегеровият проблем, myrmecia-та Гадамер - Хабермас.
** Това е Витгенщайновата "езикова игра"; Логико-философският (говоренето като потенциал вместо като градиент) трактат приема езиковата възможност за действителна: ето, в основното модулиране, алогизъм, разрешaването - щом ще има - e в прагматика (време). Но кой ще си играе с мен? Вси сме окомуш у нас. "American boys - my favorite toys", пее тя.
