Общностната харизма

 ... е явяващо се цел средство ("код Lzzy"). "Харесвам Lzzy" е картината на моето сътворение (ето диалектиката, що "лети" над хода на облажването ми, елате).

Обзрение и обстой

Обстой, т. нар. Gestalt. Интуицията подсказва, че зад феноменологоса "има нещо".

Изпада се в херметизъм (херменевтиката върви с феноменологията).

Хермес ("шерчо"), Меркурий ("мерчо").

Спектърът, повече или по-малко сив, е разположен линейно; та зеленото (най-общо) е по средата, червеното е в бавноосцилатния (т. е. топлия, "празния"), "вижда" се съпоставително, край, синьото е в бързоосцилатния (т. е. студения, "пълния"), въпреки че и двата чезнат в чернота (антиномия):

 

Но големият парадокс е как, споени в кръг, краищата плавно прехождат едно в друго:

 

 

Цветността на цвета е качествена, понятийна е; цветът количествено е безцветен, понятен е. Сивотата е амплитудата на осцилация, пък цветността количествено е честотата на осцилация.

Осцилация на цвета (т. е. не говорим за светлина, фюзис).

 

Превалящото "±"-количество снема антиномията (амплитудата не може да преваля, "угнетява"). Понятийността е понятна. Хегеловата диалектика (тук) е невалидна.

Цветът е шарене. Живак е "шарчо".

 

Шаренето се шери и мери: калкулация, спектър, обзрение.

 

Харесвам Lzzy (обстой), гнуся се от родообщинната ни оправност (обстоятелство). Използвам кухененски нож, за да не разкъсвам хляба... Безмолитвен монах, един чекиджия, възползващ се от IT и свободата на словото.

Хермес и неговото отсъстване

Едно лирично говедо, пещерно, та непорочно. Роден бил от акушерка, нежели от родилка. Златни му сандалите! Присъства и отсъства. Вестява се, прокрадва. Динамиката на трансцендиране дух - душа се поддържа, възбужда, херметизира, отваря едновременно в общностна харизма, затваря вечност, полага свят, въвежда и отмира във взаимодействие, инерцира се, извежда и отвежда в света колизии, прави нещата, съществата убедителни, физикални, плътни, ефирни, алчеещи, деструктивни, развиващи се, идейни, исторични, паметни, митични. Ориентира, обновява, преобразува. Животът е сън и болка, борса, конструкция, екстаз, съпричастие, възбудата като самоцел, жената като цел, едно се ражда от друго. Ал' отсъства ли общностна харизма, се предизвиква колапс, времекомпресия, т. е. вече е предизвикана, свива се динамиката, отваря се до безкрай един чисто духовен хоризонт, отворила се е вечност, същества тук се синтезират в секретивна коагулация, отлив на живец, в сами по себе си и за себе си, наливат се отблясващи в люспесто многообразие, изотвъдни, целеусочени, идеалстващи в змийското си гнездо, което насън си спомняме. Дионисий и Аполон. XXI век. Гнуся се, помня при мой сън наяве Икар. Мечтая за дракон, харесвам Lzzy, сплитам душата си в нейната. Нагоре, нагоре! Ерекцията не е плътоносна, довежда растер, брадясване; ето хермите, дамата на сърцето, моята координация, информацията, надеждата. Търкаля се парцаливо в хамака на съдбата сърцето ми. Пътешества, кукурига и звъни. Пърдя. Плоденето разпространява пихтия. Плътта е хипостаза. Потентността е напрегнатост против оплождане, бидейки, да, потенциалът на възможността за плодовитост.

Компресията убива

13 ноември' 2020, петъкът. Нека чуем в официалното аудио новата сякаш на старо песен на Taylor Momsen "25": link. Проявих над себе си насилие да я изслушам. Насилие... И не заради мелодията, хармонията, аранжимента или гласа. Но заради динамиката, т. е. пълното отсъствие на динамика, въпреки емоционалното извержение, с което Тейлър се слави. Отвратително продуциране. Пример за учебник. Поемането на дъх заглушава всичко. Компресията задушава всичко.

Мъртвилото не свършва дотук; и комай ще векува. Ето видео с живо изпълнение: link. Тейлър сама е стежнила до нечувана висота компресора. За да не си дава труд да ухажва микрофона. Който и без това е евтин - не че би било проблем. Мързи я да се слуша, петимна е да пее... И за да подават глава гръмкото и тихото нито гръмко, нито тихо: а изпод капака на пиано.

Свикнала е да се обляга 100% на продуцент, решили са да пестят парички от продукция. Кака и Lzzy би могла да си го позволи, би могла да не си позволи микрофон даже... Ето, ето за кое иде реч: link. Мъничко и аз да се порадвам.

Въртопът и пумпалът

Не може да се угади, че пред "господа" всички сме равни, времето не е действителност, няма как в духа на кръглата маса един от рицарите да не бъда аз; духът оформя душата, но съще-временно е неин органон. 

Нека оставим за малко Шопенхауер, Киркегор и Ницше - това тук не са те, а Lzzy Hale:

"Time is just a concept and we're floating around, and then we have reentry into normal life... now we have to go and deal with gravity and that means going to the store and doing laundry" (L. Hale, Loudwire, 12 дек.' 2018, link). 

"This notion of loving one another is not a political opinion or a side you choose, it is a fundamental truth, and if you don't agree with that basic human notion that we are all inherently born with, then you are one of the bad guys" (L. Hale, Дневникът, Tumblr' 2020, link).

Биофилософията

1. Биогносеологията (гносеологията като био-логия, Шопенхауер). Ни-що не съще-ствува. Живецът е волята към живеене* (der Wille zum Leben = der Wille zu dem Leben, м. р.).

2. Биоонтологията (онтологията като био-логия, Ницше). Вся-що съще-ствува. Животът е волята за мощ** (der Wille zur Macht = der Wille zu der Macht, ж. р.).

3. Биоестетиката (естетиката като био-логия, Киркегор). Що съще-ствува. Живот е уславянето на воля към живеене. 

4. Биоетиката (етиката като био-логия, Бергсон). Не-що съще-ствува. Облажването е по интуицията, че живот е уславянето на воля към живеене: [страхът -> волята] -> [моралът -> дългът -> отговорността -> свободата] -> щастието (любовта -> уважението -> обичта).

Моята воля засега е любовта ми да отговарям за страха си, мизерно щастие, харесвам Lzzy, ах, тя е на една злобарка разстояние!...

Калкуларния отзив са терминологизирали с думата "гещалт"; т. е. гещалт-терапията е неефективна против въздействието на родообщинна оправност, ала гещалт-харизмата би била, "една птичка пролет не прави"; сиреч Lzzy "там" е харизматична терапия, а "тук" би била терапевтична харизма ("in order for me to play your nurse you're gonna have to tell me where it hurts", Lzzy Hale, "Tell Me Where It Hurts"). Благородното призвание на гещалт-терапията се изопачава у нас във "феминин"-"поуката" "кой както се уреди" ("маскулин"-"поуката" "да знаеш що искаш и как да го постигнеш"), та гещалт-терапевтът у нас не хваща келепир иначе освен от материални сноби.

----------

* Индивидуацията ("всички сме едно", етиката) <- той е, винявай него, въздай нему, ще се роди немой, сътворен немом, предлагащ се негом -> обективацията ("всичко е едно", естетиката) [<- онтологията ->].

** Голямото изяжда малкото в стремежа си да изяде по-голямото; и се формира власт.

Четвъртият четвъртък

28 ноември' 2020, събота. 26-ти се пада Денят на благодарността в САЩ. 27-ми, Lzzy Hale, Instagram (link): "I had a lovely Thanksgiving yesterday cooking a small meal for two."

"Here’s a photo from last year's Thanksgiving, where we spent the holiday in London at the legendary Ally Pally. The caterers ended up making us plates of traditional Тhanksgiving dinner that night, and the crowd was magical. Miss you all!"

 

 

 

Колко е хрисима.

28 ноември' 2020, сн. Joe Hottinger, Instagram (link): "Sometimes the clouds are all you need." 

 

 

 

 

Земята като небе.

Зачитане

"Connor is an Irish male given name, anglicised from the compound Irish word 'Conchobhar', meaning 'lover of wolves' or 'lover of hounds'. Its popularity likely derived from the name of Conchobar mac Nessa, a semi-legendary king of Ulster in Dál Riata described in the Ulster Cycle of Irish mythology. Variant forms of Connor appear across Ireland, the UK and North America and include Conor, Conner and sometimes even Konnor." Wikipedia (link).    

27 ноември' 2020, Konnor, Twitter (link): "This day last year Halestorm in Cardiff." Приложил е автографа. Нищо повече не е казал:

 

 

 

Ето в Twitter нейния отговор: "I'm sorry I spelled your name wrong!!! I will make it up to you next time!!" Трябва да бъде по-наблюдателна от всички други.

Konnor: "It happens a lot for me and thank you!!!"

Но за кое иде реч:

 

По стъпките на Lzzy

"Жанна из тех королев, 
Что любят роскошь и ночь;
Только царить на земле
Ей долго не суждено.

 

Ну, а пока,
Как богиню на руках
Носят Жанну,
Жанну.

 

Сводит с ума

Улица роз,
Спрячь свой обман,

Улица слез!

 
Я люблю

И ненавижу 

Тебя, 

О-о-о!"

 

Ре-бемол минор. Ре-минорна конфигурация с полутон по-ниска настройка.

 

Ария, "Улица роз". Една от, заедно с текста, най-красивите и емоционално освобождаващи мелодии в рока. Авторът е Виталий Дубинин, бас-китаристът. Текстът е на Маргарита Пушкина. Изпълнението - на Валерий Кипелов (изключителен рок-певец). Ето концертно видео: link.

 

Позволих си да я акордирам (ре-минор) в емоционална градация (опростих, прозаизирах куплета, засилих през обичая на действието преходния лиризъм, сведох в "играчка-плачка"-идилия припева, усложних, драматизирах заключението в "смесени чувства", наподоби се мелодически наистина ария): link.

 

Отдалечих я от Iron Maiden и я приближих до Lzzy Hale.

Ядрото

Кант най-подир обсебил мимикрията, Платон бил незадоволителен. Как е възможно учудването? Фихте, Шелинг, Хегел - "виждали" пред себе си самото по себе си нещо, мъчели се що да го правят, бодяло им "очите". Шулце проумявал: Кантовата философия е функционална. "Виждаме" какво става, питаме се как и следователно защо. Условието за възможността от. Кантосферата, през трансценденталния идеал, граничела към отвъд, пък там, забелязал той, няма у Кант "нищо освен спонтанност", самопроизвол. Следвало, че и във вътрешността на центъра няма у Кант нищо освен спонтанност, самопроизволът; а центърът бил повсеместно. Сиреч съдържанието се оттичало към отсам, та самото по себе си нещо у Кант отсъствало от "мястото" си, прехождало, функционирало; и ето тъкмо в що се състоял проблемът. Кант очертал философската функция. Онези тримата, самозабравяйки се, си имали работа с неподатливо понятие. "Схванал" го Фихте в "сам по себе си субект", а Шелинг - в "сам по себе си субект-обект"; пък накрая Хегел - в "сам по себе си обект". Т. е. че "виждаме" защо става (= "единство и борба на противоположности"), питаме се как (ами с "отрицание на отрицанието") и следователно какво (ето че "количествено натрупване преминава в качествено изменение"). Че единицата в отношение помежду си е в отношение и към цялото си, а в отношение към цялото си е в отношение и към себе си, както и то; "полага се в мигновен резултат история". Що за надута глупост! Липсвал прогледът в пределите, липсвал вопиющо Платон. Кант собствено си задавал въпроса "какво съществува", учудил се на учудването, вместо да пренебрегне или погаси. "Я! що е туй и аз? що е всичко и човек? що сме, хора и други, друго, ние? съ-що, какво съществува?" Учудването изисквало плам. Платон, Платон! "Виждаме" как става, питаме се какво става и следователно защо, рекъл си Шулце. Условието на възможността за. И посъветвал своя даровит ученик да се залови с Кант и Платон заедно. Това бил Артур Шопенхауер. Той изнамерил живеца, понятието непонятност. Ни-що не съществува. Пиши, казвам си, щото всяка фраза, всеки фрагмент да бъдат достойни за финал - облагодетелстването у нас е по подразбиране.

Възприятие

             Кант: "виждаме" какво става, питаме се как и следователно защо.
Шопенхауер: "виждаме" как става, питаме се какво и следователно защо.

Живот и разум

"Swing your hammer to crack the sky,
Lift your cape so that you might fly...
Crush the infidels in your way...
Gods, monsters and men,
We'll die together in the end*"

Manowar, "The Powerhead"

(Шелер и Аристотел: сглобка)

Калкулиране: мярата е оценка, сърцето е ценност; че животът: с патерици (смърт, т. е. плът) или** пък с кокили (по живец, овиняване, себедиалектика, аг-ония, горнение, обезплътяване, хиперстазиране, вал-енция). Голяма работа съм аз - един хрантутник, романтичен... Шопенхауер с неговата Каролине, Киркегор с неговата Регине, наследниците; Ницше с неговата Лу, пенсионерът. Аз с моята Лизи. Всите ергени заедно; и натюрелът при всекиго от тях разцъфва с "жената на живота".

----------

* Узнавайки нашия Император (и самите себе си).

** Изземаща дизюнкция (смъртта като умиране, ек-стаз, ин-тензитет, потръпване, отмиране, изпепеляване, спомените са пепелен отблясък: бълнуваме, та сме живи).

Киркегор, Дневниците, 1854, тетр. 32, стр. 122, "I Came to Cast Fire upon the Earth" (Лука 12:49), пр. на англ.' 2018, гл. ред. Bruce H. Kirmmse ("Kierkegaard's Journals and Notebooks"): 

- Абз. 3. "In Kruse's adaptation of 'Don Juan', D. J. says of Elvira: 'in her eyes there burns a fire as if from another world', and that is why 'his heart thumps at the sight of her'."

- Абз. 4. "... (in Baggesen: 'burnt out to spirit') ... some burn out to ashes, i. e., in fire they do not become: spirit."

- Краят. "One can almost hear the jeering of these inhuman (мъртви, гнусни - б. м.) emperors as they said: 'Christian, after all, wanted to cast fire upon the earth, so let the Christians serve as torches'."

Белоногият арбитър ([ан-] нест-инарски танц, обременената мъдрост, собственият темперамент): разпалване, факлите захранват пепелта.

Разпалка ли (отлив на живец, животът потъва в разум)? Харесвам Lzzy, отговаряйки за страха си (прилив на живец, разумът, ето, потъва в живот: общностна хар-изма изплува на мястото на църк-овната, сиреч на от-съст-ващата, приютява).

Докато живецът, бидейки понятието непонятност, изстъпва в диференциален баланс между живот и разум. А църк-овна харизма, похлупак над живот и разум, уравнител, отсъства поради светския характер на присъствието си, изключая гробищата. Т. е. класиката, да, предвид Imperium Romanum, е мъртва. Дяволът, но с него и аз, няма алтернатива освен самото, самото Божие слово, моята храна за полемика и за, не щеш ли, опрощение... Безмолитвен монах, един чекиджия, възползващ се от свободата на словото.

Щастие

Judy Won, тур-фотографката на Lzzy Hale, е снимала Joe Hottinger, ухилен, да кормува лодка в Нашвил, езерото зад къщата:

 

 

 

Джо е вписал към фотоса (link): "I am the captain now". Няма я на борда капитаншата. Мълчи от известно време. Нека я освежим със самата нея от един от баровете в Нашвил:

 

Lzzy Hale в мъжки облик

Dee Snider, "We're not Gonna Take It" (2016, клип, песента е от 84-та). Dee (David Daniel, евреин по баща) притежава темперамента, гласа, подхода, съзидателността, позата и възмущението на Лизи. Ала напънът увисва. Вариативността е преценена, жестовете - съзнати. Песента доскучава. Харизмата е фигуративна. Той е висок долу-горе с мен... Отсъства искрата, емоционалната в чист вид съставка, виното, електровълнението, демонът, прегръдката. Симпатичен е колкото може да бъде царствен старият тигър, не и ламята. Не постига градация. И все пак искреността е налице, човекът има четирима внука. Женен е от 81-ва за жена си Сузет, от която има четири деца. Защитил е колежанска степен по английски език. Майка му била учителка... Някога той, през 85-та, блесна в Сената (link):

 

Рокът най-далеч от рока

"Riding up the alley in the rain... And the shadows at the gate, they seemed to be alive. And the dust of time that showed its mark. Dreaming, dreaming." King Diamond, "A Mansion in Darkness"... Рокът най-далеч от рока - имам предвид жанрово. Сиреч рок, що монолитно е рок, но е далеч, далеч. Ще чуете това концертно изпълнение, ще видите обзавеждането, как шета главният герой. Но думата ми е за най-големия майстор на цигулковата китара. Дисторзията отстъпва в забвение, мелодията започва да илюстрира, окръгля, израстват духове, растения, преминава карета... Обърнете внимание на първото соло, синята китара, дясно. Андерш Алхаге, Andy LaRocque от Швеция, едно не съвсем известно име.

 

Екзистенциализмът като философска традиция

Философ: я! що е туй и аз? що е всичко и човек? що сме, хора и други, друго, ние?

Кант: "съ-що", какво съществува?

Шопенхауер: "ни-що" не съществува.
Ницше: всичко съществува.
Киркегор: туй, що съществува.
Бергсон: туй, що съществува, са нящата.

Хусерл: същността, туй, що съществува, са няща в света*.

Витгенщайн: туй, що съществува, е разговор, чийто език е "или да, или не".
Хайдегер: туй, що съществува, е битие, чийто език са нящата.
Сартр: туй, що съществува, е плът, относно която нящата всъщност са извън света.
Ясперс: туй, що съществува, са няща, за които говорим.

Моят учител си играе с понятия**, аз си играя с философи,
такава ни е подготовката
(нямаше как да не го кажа, за да бъда състоятелен).

Heavy Metal!... 'Ба'си урода съм!

----------
* В опит за човеконящо.
** Кант с Хусерл в опит за човеконящо (half-hearted flight).

Време и съпротива

(как логиката се калкулира в самото време: екзистенциална тривиализация)

Синтетичната логика ценно:

1. Предпоставката, живецът, инфлексия на живец. Да (нетърпение), не (търпение). Точката на съгласие. Метафизика на растението. Да се структурира трайно, сиреч с все човека, вселената - ами би било катастрофално.

2. Отлив на живец. Да, не, и да, и не. Точката автовъртеливо е с вектор (а), формира се граница, т. е. границата външно на точка (б) е точка от сфера (в). "Свобода е, няма как (а), ще се наложи да търпим (б), търпението би било добродетел (в); пък или, значи, както ние, ще проявяваш търпение (+), или не ще се нагодиш* (-)."

3. Прилив на живец. Да, не, нито да, нито не. Вихърът автовъртеливо е със спин (а), формира се граница, т. е. границата външно на вихър (б) е вихър за сфера (в). "Несвобода е, има как (а), не ще се наложи да търпим (б), търпението не би било добродетел (в); пък или, значи, ще се предадеш* (-), или, както ние, не ще се съгласяваш (+)."

----------
* Уж закъм точката на съгласие.

Спорът Сартр (3) - Бовоар (2) се решава в Lzzy (1).

P. S. Инженерна илюстрация.
Синхронен електродвигател току върти вал:
- държиш вала и не даваш да се завърти, напрежението (в промяна) трае, ръкуване,
  точката на съгласие*;
- не ти се дава зор, качваш се и се въртиш с вала,  
  проявяваш търпение;
- слизаш на земята евентуално, мъчиш се да завъртиш наобратно вала, изтърваш го,  
  не се нагаждаш;
- уж си силен, въртиш наобратно вала въпреки задвижването и нищо не печелиш,  
  не се съгласяваш; 
- свършват ти духовно силите, двигателят надделява, валът те завлича, 
  предаваш се.
---------- 
* Катастрофа, ако задвижването дотолкова се форсира, ръкостискането дотолкова се заздрави, че се зацепи късо съединение за напукване, предизвика се пръскане на двигателя и човека от зор (Heavy Metal because of "Mighty Warrior").

Господ да ни е на помощ (каза накрая Хайдегер). 

Let's make this world more like the Rock show, казва Lzzy.

Растението като хоризонт

23 ноември' 2020. Ясното е осното, осното е росното (калкуларност, вкл. етимологически, ала и че росата "пада" диференциално в конденз, докато растението изпарява интегрираща се и надвисваща в облаци, мисли влага). Завоите, осевата линия е правата. "Нощно шофиране" е заглавието, що бих поставил, "челният в перспектива сблъсък" (парадоксът) на техниката с природата; човекът като потърпевш; перпендикулярни, взаимонепроективни са двете, интегралното и диференциалното, направления (Хайдегер, "науката не мисли") ... Но ето що, в удивително красива фраза, е вписал към снимката си Joe Hottinger, Нашвил. Да, 18 години до ден днешен китаристът, фотографът и партньорът на Lzzy Hale: "caught Clarence the Ash in a beautiful gradient" (20 ноември' 2020, Instagram, link). Дърво ясен по залез, есенес, с опадали листа; и чернее като сянка или силует, фрак пред залязващото слънце, отваря се проход, нощта. Надстрояват се към небето цветовете на дъгата обратно (двойната дъга, надстроечната е като върху ретина). Капилярна разклоненост. Растителната перспектива нагледно е обърната по чисто символичен път. Мозъкът спрямо шията. Пък аз дума не обелих относно кадъра: как самият е рамкиран, балансиран, стилизиран, емблематизиран, символизиран... И дори на Шопенхауер не би дошло на ум подобно нещо. Изключителен фотограф!... Това е и мой поздрав. Игдрасил е ясен. Аз без моето обучение нямаше да забележа нищо, нито дори самия фотос; а сега бих могъл да напиша книга. "Изворът на вселената" (вселената се раздува и раздува, тя непрестанно извира, храни се, нима е полюция, 
т. е. "Господ се е изсекнал", падение, срв. Сартровия кестен, коренището) ... И все пак бих надсловил другояче, за да се отърва от езотеричното звучене. 

 

Четвъртата глава на Троицата

(разказ)

- Ние, хората, съвестта по живец. Невъзможен съм по себе си, щом не отивам по себе си. Ала и по себе си да тръгнеш, се оправяш тука сам. Предварителният ми урок по философия беше от моята по бащина линия баба, която ми каза, че "има една сила". Беше учила вероучение. Моят учител ми каза по-късно, че няма. Последният, настоящият, безконечният. Неговата дума срещу нейната. Живец. Ах, училището! Влязох разпилян като куче. "Разсеян" не е точната дума. Стигах докрай. Ошеметяваше ме Силата. Беснеех, унивах. Бях попаднал на повод да се съсредоточа. Буйствах, чертаех схеми, намирах си майсторите, получавах уроци. Никой не ми обърна внимание. Или поне подобаващо внимание. Не бях повече на улицата, всички не бяхме. Бленувах безразсъдно. Излязох със страхова невроза и периферно образование, фиксативен, заблеян, импотентен, разсъдлив, непохванат. Както съм и до днес. Фебрилен, парализиран, здрав и прав, питам и отговарям глупаво, правя големи очички, доволствам в недоволство или може би обратното. Оказвах се умен, паметлив. Учителката от началната степен уведоми майка ми как в клас 80% от усилията по мен се отклоняват към насочване, поведенческо дисциплиниране. И че почти е сигурно: няма да прокопсам. Тя почина, учителката. Никой вкъщи не я разбра. Завърших с отличие. Жената беше прозорлива, детеродна. Встъпиш ли със събран гард, знай: училището, идеологически споено, те разкъсва, разрохква по дисциплини, за да те мъти сетне животът, родната ни родообщинност. Бащи и синове, майки и дъщери. Рапорт даден - рапорт приет. Кой как другарски се вреди, уреди, надари, промотира, излюпи. Аз не знаех, ползвах се - аз знаех от самосебе си. Или преминаваш мимоходом в света уж на големите претенции - вчера, днес и утре. Безпризорниците бяха с предимство, бяха синовете, бяха дъщерите, бяха класата - напускаха курназ, зависеха независимо. Бяха заготовки. Ролеви модели иззад пътната врата. Интересно беше. Мъчнотията бе тържествена, игрова, опрощаваща. Всеки си намираше мястото, намираше се. Маргиналите бяха малцинствени. Не се стигна до мен, лапах каквото (без момичетата, алкохола и цигарите) хвърчеше. Дърпах се, джафках се. Поднесох цветя на паметника на Васил Коларов. Слушахме Metal. Други ходеха на дискотека. Вървяха за фон класическите концерти (бях слушал за джаз). Всички накрая се ожениха. Тази беше целта на всяко хулиганство, всяка демонстрация - и въобще на социализацията. Партията, другарският съд, манифестиращата се невеста - тя бе за парлама на парциалното, оправното. Водаческите качества се разпреждаха измежду триглав искрогасител. И това - за има-няма 50 години. Дали? Очакваше се Чезаре Борджия. Танковете да дойдат. Политици, интелектуалци и народ. Какво мисля? Първият учебен ден да бъде временцето, де човек се въдвори безкрай. Някои учители са живи, срещам ги, ах, ни един не поздравявам вече! Просвещение в романтиката. Очароване. Аз накрая го сторих. Вбожествих се. Никой не ми е виновен. Господът трябва да се научи - политикът, интелектуалецът и народът. Давам си сметка - и приятелството. Търпение и нетърпение, нито едното, нито другото. IT способстват разказ, редакция след редакция, реакция да се пише едновременно. Останалото са феноменални подробности, размножаване. Нека се прегърнем, за д' се хванем на хорото. Търпеливи, нетърпеливи. Реториката, ето - тя ме доказва.

Уплах (the Beauty and the Beast)

22 ноември' 2020. Кинематографирали са още една свирепа, една препускаща гърлено композиция на Katie Melua, "Joy". Участва бабата на Кетеван, Царо Нозадзе, дядото... опа, братът Зураб Мелуашвили на китарата... And this child is terrible! Изчакайте накрая да изчетете що народ си изкарва тук прехраната. Грузинците и българите си приличаме по красота:

 

 

 

 

----------

 

Най-големият звяр обаче ето къде е и не е Lzzy 

(човекът осиротя в обширна къща в Шикаго). 

Michael Angelo Batio! Как продава китари,

как се маймуни на 64... Нови, евтини, амбулантни.

Чисто сърце и суетна душа, леко ревнива.

Съветвам ви да изгледате 10-ина-12 минути:

 

 

 

 

 

Глупости пиша, но той ще ме разбере. Ще нарисувам нещо... Чель е много и ме застави, че да разбирам през два чифта очила себе си. Надничам над тях през прозореца, обръщам гръб пред малката ми без саксии тераска. "Гробове за цветя." Развързвам букета, хвърлям го и скачам. Бих го прегърнал като да прегръщам цялата земя, целия свят. Бих изпънал ръце... Заведе ме да се запозная с Lzzy; не ни запозна лично. Знае ли тя за клиниката, разширените зеници и гонга; и за аквариума около ми? Издевателствам чувствителността си, представям я в заострен вид. Молив ли, химически калем. Лилавям си в релеф клавиатура. Свиря, пея. Нямото кино го няма. Аз съм в ефир и се плюнча под дъжда. Преекспонирам злата си памет, егоцентрирам се в световната драматургия, загръщам се до някой контейнер. Защо? Страхувам се от Алцхаймер, боя се от един лечебен страх! Зъзнах. Изтичах си сетне 12-те километра. Платото, трасето. Изчистват ме и ме приповдигат. Не ме топли изпотяването, изпотяването охлажда, затопля нас ни слънцето по коридора. Иде срещу ми грейнало, иде чалнато. Не ми се мисли за екскурзия, гондоли сам, сам за квартира, сам за работа и пари. Аз съм тук, горе и... имам къде да живея, имам да харча, плесента е далеч.

Школи

Предварителният ми урок по философия беше от моята по бащина линия баба, която ми каза, че "има една сила". Моят учител ми каза по-късно, че няма.

My Olympus, виртуозна пиеса

(амброзията и нектарът)

Отявлен е в идеалната прокламация и спекулация отливът на живец. Метафизиката у Витгенщайн и Хайдегер е обаче отсамна, укрива се тук в прилив на живец живецът, спотайва се, дебне да се нахвърли върху си, да изкльопа към прокламация разговора си и спекулация битието си изплювайки кокалите и се оттегли да храносмила, докле пак огладнее, вместо, ето, да изстъпва откровено в метафизическа рефлексия и снема метафизиката си. Пък у Хусерла? Ами фюзисът тук уж сам се гарантира: потенциалът е изворът на идеала, идеалът е каптажът на потенциала. Perpetuum mobile с картинки. Та въпросът е, че при това положение хоризонт се преднамира, т. е. че се угажда по, макар и отлив на живец... И ето ти предразположение да се тупнеш в гърдите: I see! Да се - като ще е, да е - изповърнеш: идеалната парадност от тихата вода! Плът от кръвта. "I wanna be somebody, be somebody soon" (W. A. S. P.). Да си ги мерим. But Lzzy, гълъбче мое... Аз съм Светият дух, невъзможен съм. Каква посредственост, какъв примитивизъм, каква вътрешност лъха от мен! Лъха и тук, да, в моя хоризонт на значимост. Пепел ми на устата.

Интуиция и наглед

Идеалът е ненагледен (= "пан"-изъм, отлив), та изпод тъмата на хаоса аз просто харесвам Lzzy, невъзможен съм (= "панен"-изъм, прилив).

Поздравявам моя опонент!

Културизмът като самовъзпитание

Маймунско е да се биеш в гърдите, свръхчовешко би било да го правиш вселенски ("2001: A Space Odyssey"). Как аз, за да се отърся себеиронически от тъй досадната ми в уж моя, пост-модерния свят ирония, диалектиката култура/ природа, не бих прибегнал да съединя, заграбя Логико-философския (Витгенщайн) трактат (1921)* и "Битие и време" (1927)**, Хайдегер, сиреч модерността, времето, бих, боже опази, бил в самоирония***, но напротив - тривиално към Класиката, клин клин избива... Двигателната активност у човек лежи на кислородна (дишане) и безкислородна ("благородно болене") страна. Кислородната ускорява обмяната на веществата, безкислородната средоточва телесно силата. Физиологията на така ускорената обмяна се отразява анатомически в стапянето на мас, а на силовото средоточване - в увеличаване мускулната маса. Повишава се съотношението мускулна маса/ мас, грубата мощ. И ето, съдържателната съставка е обща: храненето на тялото. Няма как без омазняване да се повиши мускулната маса, нито как без свиване да се понижи маста. Баланс. Ала чрез подходяща двигателна активност и хранене съотношението може да се повиши като цяло и задържи. То, природосъобразно, би могло да бъде белег за оптимална физиология. Пък тя, по съпровод на самото в начина на живот осмисляне, обосновава (чак до Талес) класическата максима "mens sana in corpore sano" (Ювенал: "здрав дух в здраво тяло"). Човекоприрода. "Културизъм" иде от френски. Американският термин е, както знаем, bodybuilding: който бих употребил за състезателния, и най-вече за професионалния, рекламния, противоприродния културизъм... Та да скулптурираш самоцелно (суетно) тялото си е неоснователно, освен доколкото това свидетелства относно възможност да се "превърти", натегне към т. нар. господ, трансцендира природата, вместо просто щото да се инструментализира и, значи, снеме, "развие" двигателната активност ("да си размърдаш задника" било в родообщинна оправност, било в същинска постмодерност). А моят културизъм - той е философската ми антропология, нищо повече, нищо по-малко: той, изпод тъмата на хаоса, е чаянието ми към Lzzy. Аз съм невъзможен. Родообщинната оправност се явява предпоставката, дето културизмът да би бил философска антропология.       

----------
* Разговарянето е разговор - природата на езика нежели чиста (иронично) култура.
** "Да ти говори" е как светува битие - културата на техниката нежели чиста 
     (иронично) природа.
*** Преструвайки се несвоевременно пред себе си на во истине постмодерен, своевременен (българският зачекнат господинчо).

Frank Zane днес е на 78 г. (р. 1942, Пенсилвания, земляк на Lzzy Hale). "In 1964, he received a Bachelor of Science from Wilkes University. For 13 years, he taught mathematics and chemistry while living in Florida and California. He also taught mathematics and chemistry at Watchung Hills Regional High School (in New Jersey) for the 1965-1966 school year. He earned a bachelor's degree in psychology from California State University, Los Angeles in 1977. He was awarded a master's degree in experimental psychology from California State University, San Bernardino in 1992." Wikipedia (link). Mr. Olympia' 77, 78, 79 (175 cm/ 84 kg). Това изпълнение, по "One of These Days" (Pink Floyd), е при Mr. Olympia' 83 (Мюнхен), когато Франк е на 41; класира се 4-ти, след което се оттегля, записвайки най-революционното представяне от историята на тоя спорт: link. А "състезателите" понастоящем са уговорени бройлери, аз отдавна не се интересувам.

Безработица

Бях в началото на хилядолетието вече с няколко години трудов стаж. Внедрен бях на работа уж съобразно онуй, в което се бях уж по семейна традиция криво-ляво квалифицирал и що заедно с цялата палитра се водеше "висше образование". За да се отчая и успя окончателно в несръчността си, навляза в интернетските форуми като насън и осъзная още в началото колко непригоден съм във възпитанието си да се срещам с хора от културните професии. Треска, прегаряне, напускане след общо 15 години. Нищо чудно как агонията ми сега, 20 години от "онзи миг", продължава да се задълбочава въпреки, а и най-вече заради достигнатото плато. Понеже влечението подбуди тогава у мен едно насрещно, едно par excellence морално (нежели в съпровод) искане, едно угризение и оправдание, та бе най-сетне окупирано от него. Настоявах... Уравновесих се, уталожи се дрямката на леността, прогледнах, озлобих се в спокойствие, уплаших се. Уседнах и пренаписах с родилни мъки и за пълно оправдание тъй нареченото ми "образование". Всички условия се оказаха на мое разположение освен професионалното. Настоявам, настоявам в плах и трепет.

Lzzy Hale: три афоризма

20 ноември' 2020, Twitter

"Making love/ sex has nothing to do with one's instrument, it's how well one can adapt to the other, same with music" (link).

"If I'm not playing an instrument, you can still see where I'd be playing it in the air" (link).

"I had an epiphany in the woods, where I thought the autumn leaves were my audience applauding" (link).

Интуиция и наглед

(една терминологизация)

Конкретика на математическия наглед с (от душевността*) интуицията за живец: имаш идея, доколкото* си представяш нещо (може и абстрахирано); та математически наглед с интуицията за живец е светлината (може и едновременно).

Конкретика на предметния (от числеността**) наглед без интуицията за живот: представяш си нещо, доколкото** узнаваш (цветно) идея; та предметен наглед с интуицията за живот е сетивността (може и едновременно).

---------- 
* По себичност.
** По себесност и самост.

Да бъдеш жалък. И ето, по интуиция за живот себичността е числима в себесност и самост. Удържа се отявлено в радикален до живец спор, ала все-таки успоредно по хоризонтала и вертикала. Координатна точка, прицелна, мерникова. Като да те боли нокът, сиреч нетърпимо и безопасно - и без изстрел, понеже те боли да натиснеш спусъка. Спор за етиката: как е възможно, че разговаряме, т. е. че отново вече, отново без да се един другиму търпим, сме един другиму търпеливи. Няма ги думите, търпението ни в разбиране по принцип е функция от взаимната търпимост, взаимната снизходителност, взаимната, взаимната тъй или иначе! Да, и моята... Нетърпимо и безопасно. Интелектуален някакъв сърбел. Не говоря за разбирателство. О, или... способни ли сме на споделено смирение? Първото би било долно, а второто - възвишено. Кракът ми трепери, иска да тропне, да се окопити заедно с другия. Представяте ли си да седях в църква! Разхождам се като преял кон, опитвам се да се втренчвам компетентно в стенописите - никой, при все острите погледи, не би ми рекъл, че изглеждам невежо. Кавалерист връз оседлан кон, кавалерист на стреме! Прагматична е гордостта ни напомняща юношеска чест. Писателите или героите? Bildungsroman... Та ни тъй, ни тъй. Ах, да, етиката. Обелената до костен мозък. Ето как търпеливо идват думите: "don't say a word, I know everything" (Lzzy Hale), link. Тя ме напълзява. Думите не са играчки, и особено в любовната игръ. Ти ме научи да чета, чета с игла в окото, пък тя - да пиша със собствен почерк... и собствено мастило, прокапващо тук-там, и омазняващо тук-там. Нищо, че звучи женствено. Тук е лингвистичната калкуларност: не разчитайте на препинателните знаци, поддържайте пункту(о)ация! Бод зад игла. Аз съм шевна машина и в писането, и в четенето - търпеливо пиша и чета с нетърпение. Нито един препитателен знак! Или по-скоро шивачът, шивачката, шибачката. Едностранна харизма - тя не би била моя. Жестокото ми изискване, но издържано свръх, и всъщност под, голата, да, "око за око" справедливост. Воайорска етика, етика изпод одеялото. Моето себеизвадено, след претърпяно ужилване, жило. Когато харизмата не беше на дневен ред и се редяха нощните порции. Една необходима точка заради едно излишно "когато". Нервът и дистърът към закоравелите джазмени, мътната Джимара и домашната омара. Точката върху "и"-то билингва. Защото, за да се прицелиш, трябва да си подложиш (so it's on and on and on, it's Heaven and Hell) ... трябва да си подложиш... Аз обаче се целя в себе си, бидейки снайперистът и жертвата. И трепери ръката ми, вълнувам се, раздувам се: Парадокс на Ръсел... и на Киркегор. Тупам се в гърдите тържествено, сменят ми подлога след подлога, аз съм подлогът, човекът! Човек не може и да се спука - ако не го заставят да се свие и го спукат от бой. Толкова ли съм жалък? Толкова ли е зле положението ми. Жалък съм морално, жалък съм панически и няма кой, върху доволството на моята леност, да ме загърне, повие. Стига с тоя трансцендентален, тоя сексуален, тоя стенописен и хлъзгав на пипане морал с неговото демонтирано скеле. Лицемерието е на ход. Физиогномиката. Погнусата. Нокти при нокти, сърце при сърце.

Смъртта на Дионис

"So many things can get you high,
I'm gonna try 'em all just once before I die;
And you can analyse this situation:
To me it's all just mental masturbation*"

Sammy Hagar, "There's Only One Way to Rock"

Отворената съвест: нетърпелив си да приобщиш в търпение оня, що ти прави изречение. Имаш идея, доколкото си представяш нещо; т. е. колкото по общ е щрихът, по-изгладена кората на съвестта, толкова по-едър е растерът. Живопис.

Затворената съвест: търпелив си да ти се махне от главата смущаващият нетърпението ти. Представяш си нещо, доколкото узнаваш идея; т. е. колкото по-ситен е растерът, по-нагъната кората на съвестта, толкова по-подробен е щрихът. Живопис. 

Погнусата е далтонизъм на плътта**, пък отчаянието - вълнението да те е гнус. Ницше се беше хванал за Дионис от отчаяние (което Киркегор задочно поднесе). Но сега си имаме, ето, Lzzy, голямата смърт, която, щем - не щем, да ни въдворява да живеем (да си дишаме, работим, пишем стихове... тъй както умеем). Останалото дионисийство е родообщинна оправност, джибри, да, суровина за дестилат. Ето защо аз самият празнувам Св. Валентин нежели Трифон Зарезан: харесвам Lzzy, не виждам лошо в хубавия дестилат. Казват, че го правели от зрели плодове или от зърнени култури. 

Живителната шира сега е ферментирала во истине, избистря се в едно-друго живецът: изискуемо е, било едно или друго, бутилиране, отварачно затапване, етикиране, цивилизована продажба.

Аз... изпод тъмата на хаоса аз просто харесвам Lzzy.

(Текстът допуска ироническо четене: amor fati; иронията в случая е ореолът около рок-звяра... и около прог-звяра. "I'm bi, and have had many three-/ four-/ fivesomes in my life, I'm not against a poly, but right now I have one king partner, and everything else is candy", Lzzy Hale, 14 ноември' 2020, Twitter, link. Велика! There's only one way to 
Rock - рекламата.)

----------

* Не и за мен.
** Талес бил алерген, та отказал от рефлекса боговете да преглъщат слюнката си - запушил им носовете, рипнали боговете и започнали да кихат и храчат.

 

Признание

Относно Коледния клип (link)

Dee Snider, 17 ноември' 2020, Twitter (link): "No argument here! She has always amazed me, but no one has ever made me want to go back into the studio to recut my vocals after hearing their performance!"

Lzzy Hale, 18 ноември' 2020, Twitter (link): "It's the highest compliment in my profession, thank you, Dee."

----------

Отговор на Лизи към злобен (link) коментар, 17 ноември' 2020, Twitter (link): "The dude can't even put a sentence together."

Числа и численост

Макс Вебер съобразително отбелязва как щом рационалните числа са всички точки, то ирационалните, неточните са де що са между точките, т. е. числеността "про" е рационална, "анти" е и-рационална, тя като цяло е повърхнинна, тъкмо "-ност"; точките са безразмерни, точни са и не би могло помежду си да съседстват. Да се числят числата е тяхна акциденция нежели атрибут, числата не са числени, не са монади, рацио-ирационалността им е пространна, аритметиката не е диалектика, "ен" не е ен-торка, ен-тица или ен-тото, числов признак насипно няма, числото "ен" не е реалия, числовата субстанция не е мета-числова; числата (атрибутивно) са числими, те собствено са числова субстанция, т. нар. трансцендентни, полеви ("пи", "е"). Геометрията е с аритметичен пълнеж. Математиката (най-подир) не е смятане, пролиферация и описание, а наглед, чиято конкретика съвпада със своята идейна общност. Главното разделение при числото не е точка/ междуточие, но повърхнинно средоточие/ полево разсредоточие; феноменологията на първото е "от", а на второто - "за". И двете са калкуларни, дълбочинни. Диалектическо е да се възмогва числимостта.

Апория

(изпод тъмата на хаоса: аз просто харесвам Лизи)

Чудя се. Това е моят ход, "код Lzzy", моята книга. Всеки за добро там е като че ли зомбиран към своята костенурка. Ала що съм аз? Един Ахил, който безнадеждно се надява и пише ли пише, и все по-измамно близо (оказва се). Пък истинският тичал с мерак... "Някой (отсам - б. м.) трябва да бодърства" (Ф. Кафка, "Нощем", пр. Л. Люцканов): що ли трайно е просъница?... Меракът умира, значи че, последен, та с него - надеждата. Отчаяние, трайната болка да умреш: боли ме, трае нетърпеливо под житието ми, ужасява под сърцето ми; не ми се умира от рак или деменция, глад, как ли е да умреш внезапно? Лесно е да се каже "на война" или "гръмни се"... "Боговете", изпод тъмата на хаоса, узнават своя император, просветляват се, изсветляват, потъват вдън земя, яко призраци. "Long live Rock 'n' Roll", току от Dio (мъдро) ни запее Lzzy първо при събуждане и заспиване, сетне наяве, а при портите - по другарство (виж текста). Портите... Raise your horns, елате! "And I'll see you all in Hell" (L. Hale, "Everyone Dies"), чува ли я друг? Те са там, с нея са... Киркегоровият гроб, епи-тафът: "Det er en liden tid, saa har jeg vundet, saa er den ganske strid med eet forsvundet, saa kan jeg hvile mig i rosensale, og uafladelig min Jesum tale." Den Danske Salmebog, Salme 622, 5. Разговорът още не е започнал, би било парадоксално. Вярвам и. Както и в случайната смърт. Т. е. аз просто харесвам Лизи... Разядосване. Поне да се имах за Бонапарт, да вляза в категорията "луд" и/ или "престъпник". Че у нас да искаш да водиш романтичен живот е като да се имаш за Бонапарт, е да би се (ха, на, на ти, ама няма-а-а!) имал у философ на философите (мъдрост) ... Родообщинната оправност - една, в своята висша добродетел, престъпна лудост (мутрите, от на майка ни...), а в своята низша - островът Света Елена. XXI век. "Raise Your Horns with Lzzy Hale". Сякаш винаги съм бил очарован - живял ли съм собствен живот: нима съм се очаровал някога; срещнах я, 29 юли' 2018, дата от българското време... Аз съм самото очарование. И бих, вместо че ли "веднъж се живее", си рекъл, както винаги си казвам, и както би прошепнала по вятъра една мислеща тръстика: космосът е крив, правдата е мимоходом, давай, raise your horns with Lzzy Hale! La petite mort. Както и: "ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея)". Кой би си признал, че сам за себе си някому е отвратителен... Lzzy и нищожеството ми. Да я подхвърлиш в космически танц - долно е. "He is my anchor", казва тя за Joe, своя сподвижник. Есето се получи. Хайде, плащайте. Или... кажете ми "браво". Аз, без логическа, но и без демонстративна стойност, се опитвам да ви се докажа, да се сглобя, сиреч сам за себе си... хм, пъзел на себе си, фотос пред вас.

Коледният клип: браво!

Излязъл е днес, 17 ноември' 2020... "The Magic of Christmas Day", Lzzy Hale & Dee Snider (автор, прекрасен текст и мелодия, аранжимент, песента е съчинена отпреди години). Та двамата са с един и същ темперамент, превъзходни рок-певци, подхождат си поразително. Ще ги видите в действие. Е, нашият човек е с почти 30 г. по-възрастен (има 4 деца и 4-ма внука), но се поддържа и не му личат годините.

 

Предложение за преход

Съ-вестта като равнение на възможностите:
- отворена съвест, "условието на възможността за";
- затворена съвест, "условието за възможността от".

Откъм невъзможността за една философска антропология

Казвам и зная: зная, да, антропологията безусловно, антропологията философски, антропологията любомъдро е човекознанието, цялото знание, знанието заедно с човека... Четирите човешки елемента, няма да ги подредя по история и ще ги наредя съвсем по човешки: дето огънят все пали на вода, потапя се земята, въздухът е най-отгоре, сетне слънцето... Взаимонесъвместими са огънят и водата (че високата температура на горене, например у метали, разлага водата, е страничен въпрос). Човекознанието или е земно: че човекът е от дух, огнен въздух, т. е. мълния и вятър, светкавица, гръмотевица и бриз - или човекознанието е въздухарско, но симпатично: че човекът е от кал, водна земя, Калчо, Голем. Огъня Шопенхауер неизказано, ала напето по научному, сиреч свойствено, пък асоциативно нарича "природа", водата - "внятност", земята - "аналитика", въздуха - "психика". Езиковата смес е вавилонска. Двете човекознания са с една и съща гносеология, онтология и естетика, една и съща съвест. Нека извън клас си представим кълбов (естетика) растер (гносеология), той в средоточие се уплътнява в свят (онтология). И ето, аналитиката при земното човекознание се изличава към центъра, за да съвпаднат, враснат там психиката и природата. А при въздухарското, що е психарското, се откроява - съвпаднат и враснат там аналитиката с внятността. Как разликата е по етика: затворена е земната съвест, съсухрена е, пък отворена е въздухарската, о, досущ плювалник, дъжд вали, моята съ-вест, спасението. Къде сте вие, къде съм аз, Икар съм аз! Елате.

Protector, "Golem", 4 минути аудио, моето разбиране за арт-рок: link

"Concentrated powers, mystical formulas, seven burning candles, hexagonal star, an old and yellowed parchment full of words and numbers, limbs of dead material start to move unsure, a mongolic face, muscles filled with life, a servant to the rabbi, immortality, Golem, homunculus, a protector, but sometimes agressive, he's working hard, not resting."

Не ме вълнува

... затворената съвест.

Езерото зад къщата

16 ноември' 2020, Нашвил, къщата на Lzzy & Joe (фотографът):

Те ти, булка, Спасовден

Личното пространство е твоята част от пространството на общуване. Времето, с все всичко друго, не трае, времевата характеристика е нетраенето - трае човек в своя темперамент. Сиреч бремето на траене е време в темперамента, е бидейки; което ще рече как времето се намира отсам лично пространство, т. е. "където" човек е Сизиф, нетърпелив, темпераментен, изтърпяващ някак си, и дори чрез свикване: да се забравяш в очакване, забравяйки и да очакваш. 

Та търпеливостта, взаимочовешката свобода, навикът да бъдеш свободен - тя е постелята на човешкия характер - не може тя да се скатава иначе и другояче освен в търпението да общуваш, търпението да преглъщаш санкционно намеса и съпротива, ех, характера да общуваш, да си разположен, протърпяване нежели изтърпяване; търпеливостта е в нагласата, е в отворената нагласа. 

Ето, да си в състояние да напомняш, вкл. и посредством насилие, някому да се опомня къде се намира, вместо, за него, никак или било повече, било по-малко брутално да му издействаш репресия, в т. ч. чувство на вина, е доколкото си в поведение на общуване с този, позволявайки му, както и той на теб, във взаимоовъзможностяване, едно сред нас лично, еднолично, едно непровокиращо морален нальот пространство, едно комуникативно безплътие, едно в най-широко значение приятелство, доверие, ефир. 

Търпеливостта е търпимостта към другия, деликатността към другия, да "бавиш" другия, да встъпваш в разбирателство с него, да се опитваш да го зачиташ какъвто во истине казва, че се себеопределя, да не го връщаш в объркването му, а и да отстъпваш пред себепоправките му, да не го клеймиш... историята с другия. Понеже да твърдиш, че за добро и лошо човек всеки път се самоопределя е да бичуваш въобще човека и аз до гроб ще ти откликвам: о, ето го човека, ето го епохално, възкресно... аз зная къде се намирам отвъд добро и зло, не съм се възнесъл.

Домашното огнище

Lzzy & Joe, Мюнхен, краят на 2019-та, снимала ги е, с апарата на Джо, Judy Won, щатната тур-фотографка:

 

AC/DC, "Power up" (13 ноември' 2020, петък)

"Рок-музикантът трябва да се адаптира", казва Lzzy Hale. Обложката, без да възразява, отвръща: "ние сме, стоим зад името си, заредени сме, окомплектовани сме, шоуто, било и в камерен формат, предстои, вулканът и камината греят еднакво". Новият албум на AC/DC не е песенен по същество, компонентен е; и е кодов. Съвършена, както винаги, продукция, топлият, ламповият звук (т. нар. "сатурация"). Бас-китарата е изключителна, хармонизираща, пулсираща. Вокалите (вкл. спомагателните) - виртуозни, Брайън Джонсън, макар на стари години, продължава да израства. И това е, китарите и песните са което тук не бива да се слуша, нещо изтъркано, въртящо се, въртяно. Освен... Винаги съм казвал: шедьоврите на AC/DC са минорните, тревожните песни. Има в албума един, с все китарите, химничен, страстен, вечен, затрогващ металните сърца, един-едничък, нищо, че не почва обещаващо... казва се "Witch's Spell", курдисали са го по средата: link. Обзема ме чувство как първо са съчинили тази (нейно, за резерв, копие е "Systems Down": link, решили са, може би в последния момент, да го еманципират за поддръжка) ... съчинили са тази, що, да, човек върти отново и отново, след което са издялали 9 парчета за попълване, отливайки визитката "Realize" (link) и хита, всъщност извъналбумно, "Shot in the Dark" (link). Пък "Demon Fire" държи темпо: link. Бих отбелязал тежките и сочни хармонии в кънтри-слайда "No Man's Land": link. Май се очертаха тук-там 6 хубави, 
6 - всеки със собствена физиономия - трака. 50:50. Ето целия албум, целия код: link. Слуша се гръмко, много гръмко, за да не наподоби на вкус топла бира; просто така е балансиран звукозаписът, слухът да извършва част от компресията, като на концерт или като в кабриолет. Старите кучета и техният екип, за да излизат отново и отново на състезателната права, знаят кога и как да спрятат албум, от който нещичко да се запише. Претърпяха криминализацията на Фил, деменцията и смъртта на The Riff Master, слухолечението на Брайън, и ще претърпят и коронавируса. Да, Ангъс, Фил, Клиф и Брайън са тук, както и племенникът Стиви. Power up! Франчайзът, където петимата се подвизават, ще бъде преориентиран към ядрото, пещерната, но уютна лава, вътрешното, ала наше си зарево, земята. Очаквайте. Ех, Лизи... Надписът - последната преграда, прикриваща... нима гениталиите. И ме упрекнете сетне, дето не разбирам от реклама! Аз ли! "Който не разбира от дума, ще разбере от бой", беше написал Шопенхауер.
 

Начинът на мислене като единствен

(нито скепсис, нито догма: обратното е родообщинната нагласа*)

"Да упаднеш, живот или смърт, е да престанеш да отлиташ", мислел си, отлитайки, човекът-птица.

- Да, шъ фърчиш, шъ фърчиш и пак на мойту шъ кацниш. 

"Да отлетиш, живот или смърт, е да престанеш да упадаш", мислел си, упадайки, човекът-камък.

- Машаллах. 

Разумът в скептико-догматичната ("всички с разума, съ-вестта") ориентация е разсъдъчният ("всеки с разсъдъка, подхода си") реванш относно разумно ("всеки с разума, съвестта си") предоставения в разсъдъка избор ("всички с разсъдъка, под-хода").

Аз харесвам Lzzy (ето антисингулярността на антиродообщинната нагласа).

----------
* За чиято сингулярност става отрицателно въпрос.

"Raise your horns": потвърждение (след анализ)

Заспиваш с едното око, отдаваш се, симфонията предлага аналитика, аналитиката е хубавото на симфонията: програмното слушане извежда в трансценденция синтез, а в трансценденталия собственото въвежда в омара, т. е в екзистенциалия; та опущението, смущението при симфонията е необходимост по техническо, в съпровод, било в иманенция, било в трансценденталия, слушане. Хубостта тук разхубавява, да, вместо иначе. Не че е лошо. Песента, освен ако не е с представителна (бардовете) или словоизразителна (lied) роля, иде, щото тъкмо да похубави в поетика текста или дори отсъствието на текст. Това е поп-джаз-рок-песента. Песенните вложения в симфонията, както и тананикането, са мимически. Музикалното похубавяване иззема еластически поезията, словесната пластика, "спасява" я за постмодерността. Че каквото за текста е поп-джаз-рок-песента, е, изглежда че, за фабулата филмовата музика; стига филмът (нямам предвид екранизация) да не е литературен... Каква обаче е, за, разбира се, изкушените, разликата между, от една страна, изпълнение и песен на Lzzy Hale, пък от друга - "Междузвездни войни"? Ами, от една страна, искаш да наизустиш текста на Лизи, пък от друга - да чуеш впоследствие саундтрака на "Междузвездни войни", симфониите на Джон Уилямс. Lzzy въвежда екзистенциално в трансценденция, доверява, подканва. Тя, ето, 19 юни' 2020, Нашвил, изпя от дома си заедно със своя съжител, фотограф, китарист и акомпанятор Джо три свои песни: "Amen", "Rock Show" и "I Like It Heavy"; нека ги чуем и видим (нагласил съм показалеца). Най-хубавото е както те са без аранжировката (Strip Rock). Виртуозност в чистото значение... Чудесна илюстрация: насъбирането е в емоционална градация, вариативно е, нежели "прогресивно", автотехническо... Нейното пословично "превключване", тя влиза и излиза от песен светкавично, макар преди и след да протича подготовка и съответно разготовка, с каквато функция са измамливо към нас и честно към нея натоварени анонсът и съответно денонсът. А допълнителен щрих за симпатия е предизвикателството да предприемат "I Like It Heavy", песен, що са позабравили.

               "Amen", link
      "Rock Show", link
"I Like It Heavy", link

P. S. От същия домашен концерт, "Dear Daughter", Лизи си акомпанира на пиано: link

Трансценденция и трансценденталия

Може ли хубавото на музиката да бъде съзерцавано? Raise your horns (Левски)! Това не е като да се извика "напред" (Ботев).

Замрежен

14 ноември' 2020. Пъстротата може да бъде акварелна или артикуларна, ах, или е настроенческа (да се снадят две полумаски или полуфизиономии е трик) ... Настроенческата: изобразява се само и единствено във времето. Ала Джо е сторил невъзможното: акварелен тил, артикуларен авангард, как настроенческото иде из дълбочина... Разфучала се е хала, опашатата и змийска; мракът, мрак, ф-у-у, мрак, ах, буреносен облак, цвете в зло. Досетил се е наш'то фотограф (публ. 14 ноември' 2020, Instagram), съобразил е: настроението се развива, разцъфтявайки се да не цъфне, иде реч не за мимическа промяна, било повече акварелна, било повече артикуларна, но за стилово довеждане. И е довел при нас Лизи с цялата изписана по лицето история... Поставил е наслов "we have a '15 pieces of flair' minimum in this house" (по филма "Office Space"). Т. е. че от една страна светлотата е на прага на оскъдност, а от 
друга - слънчогледи се богатството, съдържащо се в ликовия нюанс (що не всички от Ван-Гоговите слънчогледи са си слънчеви) ... Поставил я е в рамка, сива, домашна, или ваза... Цялостен, завършен във всички посоки на своята надареност е Джо. Подобното се събира с подобно и все пак във взаимодопълване, и все пак на ход, и все пак с подскачаща стъпка.... Би ми се искало да можех да сваля от себе си очилата на рефлексията, ще ми се да възприсъствах сред аудиторията и се разтворех в замъгленото си зрение. Пък тя е красива, толкова е красива! Премрежена е... И е тук.

 

Елате сред нещата

Че днес у нас обръщането към идеала се йерархизира по съкровение на родообщинната оправност, а извръщането би се солидаризирало по светотатство.

Ние, хората

Sum, ergo cogito, интуиция, човек съм непосредствено по живец, набеждавам се, екземплярността измежду нас, хората, освен иронически, е невъзможна, ние множествено сме непонятни, не почиваме един друг на идея, живеем заедно, човек в потенциал би бил солип, мисля си, себеиронизирам се, cogito, ergo sum, самият т. нар. господ, "самоирония", разкапване, ех, Лизи, елате, елате сред нещата... Що прави Хайдегер? "Езикът обуславя светуване на битие, аз съм при човека." Чий език? Моят, човешкият ли, езикът, нищото (казва Сартр), повръщане в разкапване? Нашият. Уславяме се, да, ние, хората, говорим си. Елате сред нещата, все още се държим, нали, Lzzy!

Подчертаване

Идеалистът в словесна престрелка е предречен победител: "човечеството се казваме Човекът". "We the People", казва Lzzy. "Ние, хората", отгласям аз, харесвайки Lzzy. Ние, хората. "Ние, народните представители..." (или диктатура). "L'état, c'est moi." "Gott ist tot."

13 ноември' 2020: Dee Snider & Lzzy Hale

Речено - сторено. Песента на 65-годишния Dee "The Magic of Christmas Day". Великолепна в американската коледна традиция. Пък аранжиментът е Power Metal от най-висока класа. Изключителна продукция. Чистосърдечие. Неподправени вокали, празнични партии, нелесни, особено нейната... Браво на Лизи, допринесла е за каквото на света днес му трябва, поруменила е, поламила е свежестта на очаквана мелодия! Аудио: link.

"After I recorded my parts and sent them in, I woke up to an email from Dee saying 'f@&k you'. He then explained that it was the highest compliment he could give, and that he was going to go back into the studio to re-record some of his parts because I was 'playing dirty'." Lzzy Hale, WMMR, 13 ноември' 2020 (link).

Поуката от Lzzy

Предприемачеството не е да си изкарваш хляба, нито е по лидерска амбиция, камо ли пък далавера или реванш, то е въдворение в препитателно мечтание, а отпосле току се обърне в кауза, име, влее се в или отпочне традиция; т. е. че тук, с цялата управленска условност, въдворяването въвлича в сговор, що, успешно или не, се сбъдновява с харизматично изнамерен език.

Гражданство (приставане) и варварство (бърборене)

Уни-версалното гледище е хроно-логично (индивидуумът е хроносът), действието бие "отбой"; Lzzy "подглежда" откъм невъзможност за свръхчовешка антропология (че "код Lzzy", световният хронос, дух, е условието на възможността за Lzzy, т. е. на невъзможността за идеал).

Ин-дивидуалното гледище е топо-логично (универсумът е топосът), действието бие "за бой"; идеалът "надглежда" откъм невъзможност за трансцендентална антропология (бидейки условието за възможността от световен топос).

Родообщинната оправност е - ах, ах - помежду: харесвам Lzzy.

Анализ

Може ли книжното на книгите да бъде подчертавано?

Сватбата

(анализ по Miss Hav[e]-i[s]-sham) 

"Сговорната дружина планина повдига", се чете при изкопа. Строиха мостове, отглеждаха деца... "Елате", казва Lzzy. Чули сме я. Идваме с покани. Да. Езикът е домът на пребиваване. Интериорът е словесен. Думите са домакините. А гостите сме ние, хората. "Not gods, not giants, just men"*. Представят ни един на друг, за да говорим помежду си. Докато смъртта ни раздели.

----------
* Conan's father: "Fire and wind (природата) come from the sky (метафорично), from the gods of the sky (едва ли не господа). But Crom is your god. Crom, and he (метафорично) lives in the earth. Once, giants (в хюбрис) lived in the earth, Conan. And in the darkness of chaos, they fooled Crom, and they took from him the enigma of steel (оръжието за власт). Crom was angered. And the earth shook. And fire and wind struck down these giants, and they threw their bodies into the waters (потоп). But in their rage, the gods forgot the secret of steel and (не се нуждаели вече от нея) left it on the battlefield (новия свят). We, who found it, are just men ("хобити"). Not gods. Not giants. Just men. And the secret of steel has always carried with it a mystery (воля към мощ). You must learn its riddle, Conan. You must learn its discipline. For no one - no one in this world can you trust. Not men, not women, not beasts (тварите) ... (посочва той в шепот меча) This you can trust (властовото оръжие като доверител на волята към мощ)." Така ли е, т. е. в мълчание пред порутено време и нищо повече? Едни, в последна сметка, големи надежди и нищо повече? Къде ни отвеждат романите, заникъде ли? Една лъжлива каденца... Велики думи в невероятното изпълнение (монолог) на William Smith (Фалконети в "Богат, беден"):

 

Начинът

- Не се мотай като муха без глава, иди, поговори с него, ще ти влезе в положението, хора сме.
- Търсят такъв човек, пък и сме на близка честота, ето.

Светлина от топлина, топлина от светлина. Преходът от родообщинна оправност се състои, щото харизматически да се изнамери език.

Виртуални граници: отдалечените безкрайно по честота една спрямо друга осцилации осцилират в съосна взаимонезависимост, а сближените интерферират в биене. 

Амплитудата на осцилация, ако се изменя, се изменя без скокове и все пак през екстремална стъпка, сиреч не би могло да се измени до нула; та биенето на сближени безкрайно по честота осцилации е взаимоуклон към нулева амплитуда, "притаен пулс".

Надеждата IT

Че падна Берлинската стена беше достатъчно да се изместят информационно "стоките, които никой не иска да купува" (Обама); но за да падне Византийският комплекс, трябва да се вместят услугите, които всеки иска да продава... Българското определение за уклон: "еди-какво си, еди-какво си, колко да е еди-какво си"; и ти си човек, и аз съм човек, границата си е просто синор, стига ни да е на добра воля, т. е. Византийският комплекс се позовава на падналата Берлинска стена, ала всичко си е "в реални граници". Виртуални граници плюс междучовешки уклон - ето перспективата, where Evil dwells. Вопиюща липса на отговор "как става", как тук няма един дрипав ученик, как и най-грозната и дебела жена безпогрешно знае как да се облича красиво. Оргии, пък на скрито, както и swinging-ова ревност; а метрополитология и банкетно банкиране са редом с "къде си сега, как са децата, жената, колата...", обсъжда се под сурдинка ловната дружинка, "махнах на съседа да пием по една ракия, той извика полицията"... Dr. Mastermind: "waltzing psychotics inhabit the Villa, the Villa, the house where Evil dwells" (link).

Византия и родообщинната оправност

Едно е да проявяваш характер във варварски условия, а друго - в цивилни: няма как помежду.

Облак се задава

"What's not to love about Lzzy Hale? Smart, talented, beautiful, sings her ass off..." 10 ноември' 2020, Twitter (link). 65-годишният Daniel "Dee" Snider, вокалът, легендарен, на Twisted Sister, и се мазни отдавна. Поканил я е за съвместна работа, коледна песен (link). Но и я окуражава за нещо. Мъдър евреин е (по бащина линия) той ("we are not defined by the children we once were, but by the men and women we have become", Twitter, link) ... Лизи, на 11 ноември' 2020, Twitter (link), е публикувала без обяснения следното изявление:

"Attention all freaks. For the next weeks there's gonna be a lot of hate against me, against what we stand for, and a boat load of general stupidity in all of my social media feeds. Don't engage, don't argue, don't give them the attention or the satisfaction of even one reply. Let them disappear into the ether of the Net. Now more than ever we must empower love, peace, unity and equality. What we've always fought for. Love you all! Lzzy."

Заради позицията и против Тръмп, ала и заради феминистичната и деятелност.

Че Лизи, стана известно, ще бъде домакин (водещ) в наградите (link) She Rocks' 2021 (22 ян.); та настоящата година тя беше лауреат (the Inspire award). И ето пресконференцията от 11 ноември' 2020, YouTube, един час видео с участието, разбира се, и на Лизи: link.

Нека си припомним събитието She Rocks' 2020. Визитката, речта на Nick Bowcott (Sweetwater), речта на Lzzy, речта на James Curleigh (Gibson), изпълнението "I Get off" & "I Miss the Misery" (най-убедителното, на което съм бил свидетел), появата на Laura Whitmore (The Women’s International Music Network), 24 min видео, нагласил съм показалеца: link.

Lzzy, аз и родообщинната оправност

(философия, любомъдрие: гносеологията като необходимо достатъчна)

Първо (и четвърто), когато си в право да търсиш справедливост, разполагаш с начина, без да виждаш целта, сиреч да търсиш по право справедливост е тактика (гносеологията).

Второ (и трето), когато си в истина да интерпретираш, виждаш целта, без да разполагаш с начина, сиреч да интерпретираш по истина е стратегия (онтологията).

Трето (и второ), в имитирано за справедливост право тактиката е безпредметна: питаш се що е справедливост и що, значи, е истина, току осъзнавайки се; та вече не се питам (естетиката).

Четвърто (и първо), родообщинната, когато няма накъде, оправност имитира за справедливост право (ето ни етиката спроти изобщо морала).

Пето (и нулево), моралът изобщо иде да се, во името на идеалната истина, обезсърчава на истинната (каквато ли конкретно да би се оказвала) интерпретация стратегията (антропология - едната или другата; аз харесвам Lzzy, мъдрост, идеалната истина не ме затрогва).

----------

Животът и плътта: тактика ли е да търсиш по право справедливост?
- Да... Разпилян по вятъра прах, прах от урна.
- Не: тарикат ли съм в случая малко или много? или дори вероломен? чий израз? или чисто и просто наивник? чий израз? Аз ли? Аз трябва да срежа кокала. Фрактура, фрактура!... Ах, у дома!... И го въззовем най-подир кост.

Отворих дипломата си за средно образование, "учебни предмети, въз основа на които е изчислен общият успех":

1. Български език и литература, отличен 6
2. Руски език, отличен 6
3. Английски език, отличен 6
4. Математика, отличен 6
5. Физика, отличен 6
6. Химия, отличен 6
7. Биология, отличен 5.50
8. История, отличен 6
9. География, отличен 6 

Дефект. Упорито, макар и неволно, наричах костта кокал (Горан Благоев също е непреклонен в това отношение).

Истина и интерпретация

(трансцендентализъм: че на Кант може да се стъпи*)

"When we think about the future of the world, we always have in mind its being at the place where it would be if it continued to move as we see it moving now. We do not realize that it moves not in a straight line, but in a curve, and that its direction constantly changes." Лудвиг Витгенщайн (диференциална хрономатематика), "Culture and Value", пр. (от немски) Peter Winch.

"Look at the facts of the world. You see a continual and progressive triumph of the right. I do not pretend to understand the moral universe; the arc is a long one, my eye reaches but little ways; I cannot calculate the curve and complete the figure by the experience of sight; I can divine it by conscience. And from what I see I am sure it bends towards justice." Theodore Parker (диференциална телеология), 29 ян.' 1858, Бостън. 

- Кант (диференциална телеогеометрия): истината е по траекторията на идеала.

- Ницше (диференциална телеоаритметика): "изстрелът" е по траекторията на интер-претация.

Изстрелът на правото да търсиш справедливост е с оръдейна траектория; истината на интер-претация е с оръдейна траектория, в чийто зенит е Lzzy the Over-Soul (виж у Емерсън).

----------
* На high heels.

"Trust thyself: every heart vibrates to that iron string... Society is a joint-stock company, in which the members agree, for the better securing of his bread to each shareholder, to surrender the liberty and culture of the eater." Emerson, "Self-Reliance" (1841). Тя го носи, изповядва го, разразява го. "Liberty and culture of the eater" съдържа условията на труд, та предателството ("to surrender") тук се свежда, щото да се изяждаш по принуда, вместо вo името на liberty and culture да се храним заедно.

Tabula rasa & IT

Черната дъска (онтогенеза): че в разговор, съобщавайки се, калкулирането е херметизиране, е подтема; аз съм, а ти, вие? темата нещо тук означава; буди доверие артикулирането (концептуализация, огласяване, обожествяване). Kалкулирането в родообщинно артикулиране (било според натурницшеанство, било според фройдизъм) удря на камък (о нещо като сметката без кръчмаря): необходима там е в последна (след Борджиевата жестокост) сметка, неизбежна е оная "phantasmagoria in hell" (Данте, Милтън, Лист, Annihilator), да, за пълнота на опита, Lzzy's филогенеза, чийто приказчик, о, през Декларацията за независимост, е самият Джон Лок (IT). Красота! Надежда... Изумителен философ: неговата tabula rasa не е някаква си т. нар. самост, а именно че вече черна, т. е. "white paper", за черно на бяло. "Sum, ergo cogito" (Ницше, "Веселата наука", 276: "един ден искам да стана утвърждаващ човек", пр. Х. Добрева). Картезианската самост, против "плоския (макар по "свободна воля", адамския) емпиризъм" (виж срещу Дарвин Шопенхауер), е самодейна (в случай на проведено докрай съмнение), закапачена, mind-body (& social), изисквайки (откъде-накъде!) за насрещу тъкмо господа трансценденталност, "универсалност", истина (Кант, идеал, пък аз възмощение): но Локовата, по живец, откровено си е диаболична, изкусителна, греховна, живителна, екзистенциална, киркегорианска, Ясперсова... Heavy Metal ("or no metal at all", Manowar). Себичността като "естествено право" нежели (като у Хобс) природа. Естественото право не е фундаментално - функционално е, неговата "роля" е конфронтирането, ин-формирането, съ-причестяването, особственостяването. Родообщинното артикулиране почива на фундаментална оправност, чиято отлика спрямо физическото клане, робство, расизма, сексизма и пр. е нищо повече отколкото едно предварително отстъпление, едно пазене вместо радикалното (take care of, сея в огнището ряпа) ... радикалното пред-пазване. Та себичност, повече себичност, никаква "себесност"! "Cry for the indians!" (Anthrax). Фронтовата истинно точка, въвличайки, извлича наркоза, оцветява се безкръвно, за да пре-питава. И ето я сама по себе си въобще интер-претацията. "Дяволът наистина е себичен", казал ми Господът преди да издъхне, "идеален е да се осефериш; Адам, бидейки все пак твар, беше лъжовен в свободната си воля, но как иначе би бил обичлив? нямаше как да не възлюби накрай в разт'варване изкусителката, пробождайки ме в сърцето; 'killing is my business' (Megadeth)".

Джон Лок - езичник

Господът е как може да ми се гласува доверие - темата е де що е извън съзнанието ни.

13 ноември' 2019, Salle Pleyel, Париж

Lzzy Hale, "Here's to Us", видео:

 

Парижанката от Пенсилвания

Тя е родом от едно север-североизточно предградие на Филаделфия. "Pretty sure it was Meadowbrook hospital (9 km от Southampton по посока Филаделфия - б. м.). But I was born in Southampton PA, Belmont st." Lzzy Hale, 16 април' 2020, Twitter (link). Приета е на 4 юли' 1776 във Филаделфия Декларацията за независимост.

Черно-бяла снимка. "A year ago today in Paris at the Cafe de Flore. Cheers everyone!" Joe Hottinger, 7 ноември' 2020, Instagram (link). Верният Джо, обожателят, нейният, вече 18 години, китарист, фотограф и партньор: 

Речта на победата

"In the immortal words of Twisted Sister 'we're not gonna take it anymore' - what a beautiful display of humanity! Hope over fear, love over hate, the happy tears, the honking of horns out in the street. We the people showed up, and fought for our rights. Today we begin again with new eyes and new hearts. We have been to the bottom of the snake pit. We watched the ugliness of the world reveal itself. Now we have a chance for peace, a chance for progress, a chance to make real change. So the fight is not over. It's going to take all of us to make this country and this world into what it should've always been. For too long we've been plagued by evil over petty differences and pretty lies. No more. The past is there as a lesson. We will learn from our history, fight for now and keep our eyes forward toward the future. We will continue to battle on the side of love, hope, equality and unity using the universal language of music and art, and begin the healing process. Let's make this world more like the Rock show. The Rock show doesn't care what gender you are, what skin color you have, your sexual orientation, what you do for a living, where you live, how you dress, your handicap, your failures, or your achievements. We are all the same at the Rock show. United as one! We're in this together like lipstick and leather. I love you all. Dio bless America!" Lzzy Hale, 7 ноември' 2020, Instagram (link). Прикрепила е следната илюстрация:

 

Дисконтакт

Скачените съдове въобразяват изместване, но и допълване. Диалектика. Вечно е неоновото пладне. Висшата добродетел е, щото да може да ти се гласува доверие, пък низшият порок - да бъдеш благонадежден. Аз с моята надежда се осланям тъкмо в искрата на сътворение, убягва ми все още здрависването... Самомнението да бъдеш властелин се позовава въобще на благонадеждността у людете; ала водаческото, харизматико-общностно дарование би съобразило в частност самоиронията - що би била едничко убежище от тоталитаризма. И не че тоталитаризмът е у нас, българите, трагикомедията. Елате. 8 ноември' 2020. Lzzy rules! Не познах разгрома на Тръмп - Lzzy ще управлява задкулисно... Та ето едно оправдано задкулисие. Клин клин избива, що се отнася до нас. Че това, що нивга не бих правил, е да стоя на принципна позиция.

Lzzy с групата

Бях запознат с творчеството на Van Halen, вкл. "Live without a Net". Слушах всичко до полуда. Впечатляваше ме рок-ен-рол-разнообразието. Да, темпата, настроенията, изобретенията, финесът... Докато не ми попадна касета с "Live after Death". И се взрях. Мелодиите, акомпаниментът, гласът, звукът наистина внушаваха, по един примитивен начин, средновековие. Бесилките, мощите, инквизицията... Ах, разнопосочието на естрадата, яркост, настроечност - те напълно отсъстваха. Песните бяха матови, еднотипни, разпевни, монотонни, ритмизирани по калъп, обърквах ги. Имаше нещо, което у Еди и останалите, при все виртуозността на играта с напоени хрумвания... Нещо вече ми липсваше и съвсем не беше мистиката. Беше, хм, тъй или иначе музикантско. Що и до днес, що доскоро повече не бях намирал. Звукова картина. Iron Maiden - не зная как, но предлагаха звукова картина. И не от пинкфлойдовски или оркестров тип, не, а напротив - като да музицираше един-единствен човек. Албумите звучаха постно. Нека чуем и видим 4-5 минутки Halestorm. Свикнали сме, щото Лизи да бъде обгрижвана... Kewanee, IL, "Daughters of Darkness", 27 юли' 2013. Звукова картина в Мейдънов смисъл. Превъзходни музиканти, наблюдавайте ги - те са като един, заедно са с ванхаленското: