че о-писателната психо-логия трябва да пре-мине в пред-писателна, структуриране предвид конструиране, че тъкмо конституиране, Брентано. Пък феноменологията е отваряне към затваряне, кон-струиране, нежели направо при конституиране, Хусерл. Понеже при Хусерл конституирането се изрича във философски проблем, то разговорният проблем се снема. А при Брентано самият разговор се изрича във философски проблем: ами ето че конституирането като философски проблем се снема. Излиза, че Брентановият проблем е фундаменталният екзистенциално, вместо да изглежда фундаментален. И че Хусерл го преформулира, радикализирайки го в плитчина, която Хайдегер да вкопае за фундамент.
Тоест Хайдегер, философствайки върху екзистенциалите, току омаловажава Брентано чрез "битието-в-света", вместо да се продължи Брентано къмто света в битието (като как да се изакам психически, без да бъда партньор в скотовизма).
