Виж фрагмента ми "Условното уравнение на Дирак": link.
(1) Уравнението на Дирак: че предвид координатите - иманентна маса, инвариантният параметър, носителят, който се реализира чрез самата спинорна структура; как в единен пространство-времеви процес времето (нежели по координати) се компонентно разпространява свеждайки или извеждайки [заряд, f(u, v, w)±q], пък пространството се компонентно осъвременява къмто центъра си или откъм центъра си [спин, f(u, v, w)±]. Динамичното (спинорното, не на спинора) нееднопосочно пораждане (вместо собствено или от самата организация пораждане, камо ли пък от "организирана динамика" или от "динамична организация на отношенията"): пространство-време -> заряд и спин -> спинорна структура -> маса (динамичният носител не сама по себе си на спинорната структура). Онтологично разчленяване - никакъв механизъм! Поле в осново (структуро) - вътъчна (масова) аспектация го няма, нито го има в куплиране (структура - маса). А поле има! И масата не му е аспект, а постсродна динамика. Полето и Масата. "Техническият смисъл" е безсмислица. Спинорът не е в пространство-времето там - а в пространство-времето отсам.
(2) Условното уравнение на Дирак (държи се под условие на масата,
(1) Уравнението на Дирак: че предвид координатите - иманентна маса, инвариантният параметър, носителят, който се реализира чрез самата спинорна структура; как в единен пространство-времеви процес времето (нежели по координати) се компонентно разпространява свеждайки или извеждайки [заряд, f(u, v, w)±q], пък пространството се компонентно осъвременява къмто центъра си или откъм центъра си [спин, f(u, v, w)±]. Динамичното (спинорното, не на спинора) нееднопосочно пораждане (вместо собствено или от самата организация пораждане, камо ли пък от "организирана динамика" или от "динамична организация на отношенията"): пространство-време -> заряд и спин -> спинорна структура -> маса (динамичният носител не сама по себе си на спинорната структура). Онтологично разчленяване - никакъв механизъм! Поле в осново (структуро) - вътъчна (масова) аспектация го няма, нито го има в куплиране (структура - маса). А поле има! И масата не му е аспект, а постсродна динамика. Полето и Масата. "Техническият смисъл" е безсмислица. Спинорът не е в пространство-времето там - а в пространство-времето отсам.
(2) Условното уравнение на Дирак (държи се под условие на масата,
че матрицата α е абстрактна, координатният параметър е потънал в спинорния обхват): трансцендентално-обектна (нежели трансцендентна) маса; и че чака си, без да е отвъд спинора, тя, дето отвъд спинора времето ще я облича и пък дет' пространството ще си я приютява.
Масата се трансцендентализира, на основание че зарядът и спинът не са определения от самия носител на спинорната структура.
Това не е спекулация - това е опит за разговор: за разговора като за сплетени в ретроактивност проЖекции. Нека не отпада "what about x?". Гравитацията като метафизиката на конструирана маса. Времето изпреварва спинорната структура, метафизичната структура изпреварва времето. "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Да отсъдиш постсродната динамика правилно е да я конструираш. Да, там, където езикът не говори самия себе си. Масата като повод за среща, сърдечна среща, - вместо за инерция.
