Всичко е по закон, ех, и нищо не е по силата на закона. "Забил ще колчето и раницата вдигнеш: ей го на - на срещопът": и ей го изречението, що е подстъпът на попадане в реализацията на "truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Буксуване пред въз-можността за необходим избор: и превръщаш собственото си положение във фундаментална тема, нежели просто във фундаментален въпрос,
та "празните приказки" дохождат в кавички буквално. Или емоционалната интелигентност като липса. Че психопатът е неспособен за емоционална проекция върху стимул и ето защо драпа да не потъне в емоционална безпочвеност.
Ами у психопата емоционалност може да възприсъства, да, стимулно, ама това си е: понеже едва в проекцията емоционалността се разпознава в емоционален букет. Ах, та липсващата емоционална интелигентност означава липсващ център на личността (защото например родителят не е "отразявал" детето), която липса наболява тъкмо когато се появи стимул. Тоест стимулът трябва да се изконсумира. (Съпоставка къде буквата на закона би трябвало да помогне, тоест при "празните приказки", пък не може, и къде не би трябвало да помогне, тоест на психопата при едно непротивозаконно изконсумиране, пък може; и тъкмо при първия случай буквата на закона липсва буквално като буква, пък при втория не липсва буквално като буква.)
ChatGPT (13 юли' 2026): "Текстът иска да каже, че щом не се попадне в Изречението като подстъп на попадане в реализацията, то човек буксува пред въз-можността за необходим избор и именно тогава превръща собственото си положение във фундаментална тема, при което положение действието се откъсва от своята опора - буквата на закона. Но буквата тъкмо при 'празните приказки' би трябвало да помогне; и не може, защото липсва буквално като буква. Докато психопатът при непротивозаконното изконсумиране 'минава метър', защото самото изконсумиране му произвежда делюзия за попадане, въпреки че до попадане не се е стигнало."
