Антиномията между вълновото описание и корпускулярното описание се довежда от чистия разум. Becoming.
Та четенето се въвежда от, току вълново, току корпускулярно, описанието (съдната способност), пък самоцелността на четящите се (практическият разум) въвежда от четенето; та четенето и самоцелността на четящите се взаимопомиряват от писането, нежели помежду логоса и логиката, тоест не от идеята (антропологично). Knowing.
Ами свойственото, та не-чие (корпускулярното описание), а и със своето, та не-чие (вълновото описание), допускат чия идиосинкразия (четенето, деструкция относно писането), за да не бъдат свойственото и своето конвенционални, та ни-чии; пък ето го чието, та свойското (писането, деконструкция относно четенето), - ами че свойското бъде конвенционално, та ни-чие (взаимопомиряването от писането), тоест свойското допуска не-чия идиосинкразия (писане). Конструкцията е съчленяването, а структурата е разчленяването. Being.
Деконструкцията надделее, понеже идея щеше да се доведе от деструкцията, вместо да се най-подир доведе от деконструкцията. Willing.
