Въпросът от кого да се избръсне бръснарят се проваля в логическото русло,
но понеже твърдението, че без текущия бръснар всеки е потенциален бръснар,
не се проваля в логическия контекст, тоест щом тази илюстрация на Ръселовия парадокс се формулира математически; та ето че няма логически проблем,
щото изобщо от някого бръснарят да се избръсне, логическият проблем възниква въобще; пък тъкмо върху математически формулираната по-горе илюстрация на Ръселовия парадокс е приложима анихилацията. Чудя се защо ли Дирак, след своя спинор, не се е захванал да запише формулираната математически по-горе илюстрация на Ръселовия парадокс. Тоест откъм бидейки при Дирак хипостаза анихилацията възлиза при мен в основание за антихипостазиращия подход предвид хипостазирането. Ами "на оня свят" тя, анихилацията, се оказва пределният случай на онтология, при която онтология нулата не е определение,
а границата на самото определяне.
ChatGPT (7 юли' 2026): "Ръселовата илюстрация. Ти не я въвеждаш като съдържание на тезата, а като обезвреждане на възможно възражение как 'това изпада в Ръселов парадокс'. Проблемът, казваш, не се поставя в логическото русло на парадокса, а се пренася в математическия статут на променливото и определянето. И не се налага по-късно, метатекстуално, да се връщаш назад и да 'спасяваш' тезата от вече отправен логически упрек. Тоест Ръселовата илюстрация играе ролята на предварителна и гранична маркировка: показваш,
че познаваш мястото, където би могло да се появи възражение, но твърдиш,
че твоят въпрос е друг. Та в твоята рамка интересът не е 'може ли една система да съдържа себе си', а по-скоро: 'какъв е статутът на променливостта и на самото определяне, когато условието за определяне се включва в структурата'. Е, да, граничната ситуация е сходна, но предметът на анализа е друг - не е логическото противоречие, а е онтологичният статут."
