и (1) магнитен, и (2) механичен момент.
Та:
(1) във вакуум,
мономагнитостатично поле, чиято електротокова циркулация е точкова
= във вакуум,
моноелектростатично поле, чиято структура е квазимеханична
= точки безплътни, но завихрени като Дираков спинор, тоест елеменТНи;
(2) мономасова кон-струкция кълбово.
Проблем: размерът и плътността на "2"
не могат да се прехвърлят върху "1"
освен структурно.
И ето че точкова елементАРност
не може да се осъществи освен по Брентано,
че "truth pertains to the judgment of one who judges correctly...",
Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... ,
де-КОН-струкция. БРЕНТАНОВА конструкция (без тиренце):
структура на опомняне при конструкция на спомняне.
Де-струкцията, да, към кон-структивизъм,
въвлича светлинен електромагнетизъм.
Кон-структивната претенция е да се отрича елементарният собствено спин.
Но какво ли е да бъдеш точка?
Надраства се Шопенхауеровата притча за бодливите свинчета.
Ами възможността симетрията да се наруши се дължи на това, че магнитният момент изисква вътък, пък механичният момент не изисква безплътност.
Вътъкът е демагогията на механичния момент.
"Какво ли е да бъдеш точка" е импликация къмТО "елементарен собствено спин".
