Да. Линията Хусерл -> Хайдегер -> Гадамер е нагаждаческото наплюване върху Брентано, въпреки че тъкмо Брентано е центърът на цялата феноменологическа школа, една от най-големите и дори поколенчески в приемствеността учител - ученик школи в историята на философията. Но тъкмо тази нагаждаческа линия, заявявайки себе си, успя да го избута в праха на философията и да редуцира до "феноменология" феноменологическата школа. "Феноменологията" негласно се е "погрижила" (метафора) книжовното наследство на Брентано да се (не според мен, а из-общо) разхвърчи като откъснати из от книгата пожълтели листи, за да не може фактично да се реабилитира у Брентано правният импулс. Правният импулс въ-обще, вместо според мен. И аз, разбира се, не защитавам - няма как! - някакво историческо твърдение, а философска теза! Пък и че в края на краищата се оказва, дето истинското наследство на Брентано е философското, нежели историческото. Не признавам Брентано за предшественик! И никаква конструкция не изграждам! Камо ли пък пробутвайки нещо според мен. А спор няма. Аз просто казвам как започва историята. Че в Брентановата светлина Ницшевият свръхчовек не е оправдан освен като величава метафора на кризата. Franz Brentano, "Nietzsche as Imitator of Jesus", tr. R. Schaefer. Жижек капитулира пред Dark Lord. Изводът: правото е, че правилно е онова нещо, чрез което се прави да се справяш; Dark Lord е необходим против правната плоскост.
