Спинор; структурирам го, не го извличам дедуктивно:
(1) Структурно.
{f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]; j² = -1;
t, времето; c, бързината на разпространение} ^
↔ [d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0 ^^.
^ Все същото е за произволен момент.
^^ Не е все същото за произволна точка.
Синтетично уравнение погранично:
f(u, v, w) = exp[j (ω/2) (t - r/c)];
върти се, не е все същото за произволен момент,
пък не се върти, все същото е за произволна точка.
Тоест прозирно кълбо като инвариант.
(2) Структурно-съставно.
Ами ако точките бяха масивни, да, и то еднакво масивни,
нямаше да бъде все същото за произволен момент;
пък и щеше да бъде все същото за произволна точка.
Тоест масивно кълбо като инвариант (маса).
И ето че синтетичното уравнение
ще бъде цялостно;
и ще бъде Условното уравнение на Дирак;
държи се под условие на масата, без да се масата допуска вътре.
----------
(3): (1) & маса = (2).
[d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0.
Масата m влиза по две направления: диференциално и интегрално. Диференциалното е с "ламбда" по фазочестотна дименсия, фазно е, та j, и не е равномерно, тоест "бета"; пък интегралното е с "алфа" по без дименсия. Понеже диференциалното въздейства върху цялото уравнение, а интегралното - върху надувалната част.
[d/dt + α d/d(r/c)] f(u, v, w) = λf(u, v, w).
λ = jβν = jβmc²/ħ.
(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0 (3').
Масата m деконструира на масоточкови f(0) циркулации 1/2 -> 1
безмасовата спинорна сфера:
f(u, v, w) = exp[j (ω/2) (t - r/c)] = exp{j(1/2)ωt - j[(ω/2)/c]r}
-> f(u, v, w) = f(0) exp[j ω (t - r/c)] (3'').
(3') & (3'') -> α & β: (α - 1) f(u, v, w) = (mc²/ħω) βf(u, v, w):
(i) (α - 1)β f(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w)
-> αβf(u, v, w) - βf(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w).
(ii) αf(u, v, w) - f(u, v, w) = (mc²/ħω) βf(u, v, w)
-> βαf(u, v, w) - βf(u, v, w) = (mc²/ħω) β²f(u, v, w).
(i) & (ii) -> (αβ - βα) f(u, v, w) = 0 (iii').
(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β)² f²(u, v, w) = 0:
(i) Rf²(u, v, w) = jħmc² (αβ + βα) df²(u, v, w)/dr; R, остатък.
(ii) f²(u, v, w) = f²(0) exp[j 2ω (t - r/c)] -> df²(u, v, w)/dr = - j (2ω/c) f²(u, v, w).
(i) & (ii) -> αβ + βα = R/2ωħmc (iii'').
(iii') & (iii'') -> αβ f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).
(iii') -> βα f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).
αβ f(u, v, w) = βα f(u, v, w) = (R/4ωħmc) f(u, v, w).
Диференциалното направление ("бета") завърта точката навътре,
а интегралното направление ("алфа") завърна точката навън.
Циркулационен инвариант:
αβ f(u, v, w) + βα f(u, v, w) = 0 -> αβ + βα = 0;
α[αf(u, v, w)] = f(u, v, w) & β[βf(u, v, w)] = f(u, v, w) -> α² = β² = 1.
Циркулациите "алфа" и "бета" са координационни,
а от това - и равнинни.
Координационна (y, z) -> (y', z') циркулация условно:
|y'| | a b | | y |
| | = | | | |
|z'| | c d | | z |.
Конкретно:
| 1 0 | | 0 1 |
α = | |, абстрактна, нежели радиална; β = | |
| 0 -1 | (r е спинорният обхват) | 1 0 |.
Дираковото уравнение, боравейки с координати, допуска масата вътре.
----------
What about x? (началото на дедукция за текста). Гадамер говори за разговора като за сплетени хоризонти, Дираковото уравнение от Шопенхауеровите бодливи свинчета, конструиране, пък аз - като за сплетени проЖекции, конструкционната метафизика след Условното уравнение на Дирак. (Понеже идеята, заложена в настоящия текст, е да се избегне конструирането като начин на живот: след като деконструктивната възможност за конструиране е изведена в Условното уравнение на Дирак. Та ето че Брентано обръща внимание относно насочеността на съ-знанието. И тъкмо когато в живота се настоява на тази насоченост, конструирането като начин на живот се снема. Но за такова снемане психологията е недостатъчна.)
