(идентичността като проблем)
Изчерпателна семантика:
[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;
t, време; c, бързина на разпространение:
(1) f(u, v, w, t, r/c)
= (2) F[u, v, w, t - r/c = t(const)]
= (3) exp[(jω/2π)(t - r/c)] ^
= (4) {exp[(jω/2)(t - r/c)] - exp[(- jω/2)(t - r/c)]} ^^.
----------
^ ω/2π = 1/T; j² = -1; T, период.
^^ ω/2 = π/T; j² = -1; T, период.
----------
f(u, v, w) с граница:
(1) гърбова;
(2) лицева;
(3) оголена (пулсационна);
(4) кожна (суперпозиционна, поставена).
----------
(1) = (2) = (3) е обяснимо.
Как ли обаче се обяснява (3) = (4)?
(4) е достатъчното определение за (3) = (4),
но що ли за необходимост е това?
Защо граница се поставя?
Единственото, което чрез поставена граница се затваря, е пулсацията;
но защо пулсацията трябва да се затвори?
По какъв начин не трябва да излизам от кожата си: нима чрез граница?
Не може ли установявайки своя идентичност?
Идентичност: "не излизаш от кожата си, без да бъдеш в кожата си"
= "излизаш от кожата си, но бъдейки в кожата си"
& "не излизаш от кожата си, но не бъдейки в кожата си".
What about x?
