Психопатичната нужда от общност

Кажеш си здравословно как достатъчно и недостатъчно: ами "сам си го правиш" е при ръба на правната плоскост, пък "what about x" е необходимо против правната плоскост. Божа работа. Давам с хетеросексуална жена пример (илюстрация). Улавяш силната и слабата страна у този или онзи мъж и стимулираш чрез слабата силната, разчитайки посредством своята обаятелност, че човек няма да ти обърне гръб. Изграждаш мрежа, за да разпределяш риска, хеджираш. Индивидуалният подход на вътрешност намалява риска от "от два стола, че на земята", но се усилва в замяна риск, дето колкото по-широка е мрежата, толкова по уязвима от изпортване става относно социалната среда, в която е вкопана и чрез която всъщност е устойчива. Нужен е баланс между двата риска. Който баланс води атракторно до подбор. И вече не е божа работа. (Предпоставка: нуждата от общност. Изразена е здравословно при "what about x". Но е божа работа дали при теб общност ще се случи. И ето че ако не се случи, то нуждата от общност може да се обърне в психопатична. И се разгръща описаният механизъм на компенсация.)