(1) Кон-струкция и (2) Структура. - Два варианта: (1) душа -> тяло -> идея -> дух, езикът комуникационно е система, а езикът от трето лице е СОБСТВЕН медиум, пък нулата се изчерпва със знака си; (2) лицетяло -> душа -> идея -> дух, езикът и от трето лице е комуникационен, а нулата е структурната функция "ТУК", НО В отвъден метаизточник на преживяност. Та кой от двата варианта е с онтологично преимущество?
Че във Вариант 1, бидейки означаващ: ами всичко може да се обхване В отвъд означението, да, освен нулата. Понеже във Вариант 1 нулата, оказвайки се не повече от означение, се явява връхчето, от което се спуква балонът, и се "навлиза" във Вариант 2; та спукването на балона е моментът, в който се спомене "нула", изяснява се, че равнището В отвъд означенията не е достатъчно. И ето че щом нулата е не повече от означение, то тогава В отвъд означението трябва да НЯМА нещо, което тя означава. Тоест равнището на "говорещия самия себе си език" се оказва недостатъчно.
Пък философът Христо Стоев излиза с "контрата", че в говорещия самия себе си език "всичко е потопено". Да, обаче нулата, бидейки нещо, означава нищо,
нежели нищо да не означава. Нима езикът произвежда ИЗ ОТ КАТО ЧЕ ЛИ отвъд? И нима този ефект е достатъчен? Как "от" езика се произвежда този ефект?
Или нима нулата липсва? Кому липсва? Как езикът нищо не говори? Какво се крие? Кой говори? Възклицание: нима преживяването е достъп, а смисълът - принципен!
Душата (2) и седиментната просто душа (1). Освен ако седиментната душа не подлежи на вътрешно сетиво, тоест на време. Да.
Метаонтология, две разломни една спрямо друга онтологии: че затова Вариант 2 е "снаряжен" с метаизточника на преживяност като с генеративно условие:
чрез който източник нулата бива интерпретирана онтично като структурна функция; и тъкмо нулевият проблем разпалва у Вариант 1 нуждата към метаизточник на преживяност вместо "откъм невъзможността на една трансцендентална антропология" (Христо Стоев).
Нулата! Метапреживяване: (1) нулата като проблем; (2) нулата като структурна функция. Метапреживяването е субстанциалното поле, в което нулата се явява модално. Тоест метапреживяването във Вариант 1 няма структура и обуславя кон-структивна, нежели структурна въз-можност. Кон-струирането е запазено за Вариант 1, защото конструкцията е чужда на метапреживяването. Конструкцията остава абстрактност. Конструирането е начинът, по който нулата бива абстрахирана из от проблемна нула.
Изчерпателно нула. - Нула, кръгла нула, нулата не се изчерпва със знака си
→ {⟦0⟧₀ ⇒ [∀x (x + 0 = x), ∀x (x · 0 = 0), − 0 = 0]};
"→", интерпретативен преход; "⇒", формален преход.
⟦0⟧₀ ⇝ 0; "⇝", потъпкване насам,
тоест аргумент из-общо вместо функция въ-обще.
