Кант. - Актът на априорно отсъждане е симетричен, актът на апостериорно отсъждане е асиметричен; ала отношението във вътрешността на съждението се преобръща, щом априорното съждение е синтетично, пък апостериорното - аналитично. Граница между акта на отсъждане и вътрешността на съждението.
Брентано. - Как ли априорното аналитично съждение и апостериорното синтетично съждение са възможни; тоест как между акта на отсъждане и вътрешността на съждението може да има съответствие, за да възприсъства насоченост? "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...
Дирак. - Аналитичното съждение априори: че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока. -> Синтетичното съждение апостериори:
че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си (спинор).
Та едно аналитично съждение априори не може да има структурно представяне, освен че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока;
пък едно синтетично съждение апостериори - че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си.
Аз. - Спинорната насоченост изисква възлизане към истина.
Но Кант умъртвява този въпрос, защото това е божа работа.
И ето, Кант' посича Кант, не смогвайки да посече себе си.
Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.
Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.
