Кант. - Актът на априорно отсъждане е симетричен, актът на апостериорно отсъждане е асиметричен; ала отношението във вътрешността на съждението се преобръща, щом априорното съждение е синтетично, пък апостериорното - аналитично. Граница между акта на отсъждане и вътрешността на съждението.
Брентано. - Как ли априорното аналитично съждение и апостериорното синтетично съждение са възможни; тоест как между акта на отсъждане и вътрешността на съждението може да има съответствие, за да възприсъства насоченост? "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...
Дирак. - Аналитичното съждение априори: че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока. -> Синтетичното съждение апостериори:
че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си (спинор).
Та едно аналитично съждение априори не може да има структурно представяне, освен че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока;
пък едно синтетично съждение апостериори - че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си.
Аз. - Спинорната насоченост изисква възлизане към истина.
Но Кант умъртвява този въпрос, защото това е божа работа.
И ето, Кант' посича Кант, не смогвайки да посече себе си.
Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.
Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.
What about x?
Инвариант. - "Възкресението" изисква да си с всичкия си - та нямам нужда от "Библия", за да изисквам "възкресението" си.
Ами универсализиращият импулс не ще бъде универсализиращ, ако робува на формите; и не ще бъде импулс, ако робува на идеите.
P.S. "What about x?" държи текста сух; универсализиращият импулс държи текста сух, затваря текста; текстът ми не е инструмент за истината. А Жижек има две страни, които той се опитва да съчетава; но едната от тях, лаканианската, аз възхвалявам и плюя на другата, хегелианската, разпльокването, разцепническото именуване по x... Жижек се позовава на Хегел, аз търся Брентано; Жижек се позовава на Бор, аз търся Дирак. Нагласата на Жижек е сродна с моята, но той допълнително набляга на порнографията у Лакан, за да може да се освободи място за Хегел.
P.P.S. Reism-ът на Брентано. - Че в абсолютната относителност (пространство-времето помежду спинори) виждането "ще" може да се посочи с ръка. Концептуализъм, който не просто си блъска в стената главата. Хем да имаш една външна, една абсолютна котва, хем отношението да бъде затворено в теб относително. Та това не е проблем на виждане, а на комуникация, която комуникация езиковият обрат ("ренормализацията"),
не досягайки концептуацията (на Дираковия спинор ^), размива с езиковите си игри. И празна работа е линията Брентано - Хусерл - Хайдегер - Гадамер, метафориката на езиковия обрат. Ами езиковата игра се състои в това,
че вълновата функция на комуникацията се удържа в релативизма на квантовото съпреживяване (сплитането), вместо щото вълновата функция на комуникацията да колабира къмто абсолютна относителност. И ето че ако атракторът, абсолютната котва в пространство-времето помежду спинори се "омаси", това пространство-време, пространство-времето на абсолютната относителност, 4-мерно пространство във времето (ширина, дължина, височина и дълбочина): изгубва се мигом помежду вълново сплетени спинори, всичките си спинори, като се отнесе къмто своя собствена тензорика, че към пространство-времето на светлинните години... Настоящият текст ли? Капан, който щраква: what about x? Не може ли текстът да ходи напред-назад по съгласувателното въже с празните си крачоли, нежели пак да висне прогизнал и защипан като прани гащи?
----------
^ Двойната насоченост при Брентано.
