Демонстрация без конструиране:
- елементарна точка: пълен (хем-хем), нежели диалектичен синтез между привличащ и отблъскващ момент;
- система елементарни точки: еднакви елементарни точки във взаимодействие;
- център на система елементарни точки: фиктивна, но конститутивна точка, която неутрализира (уравновесява) моментите на елементарните точки от системата;
- структура от елементарни точки: симетрична плътна структура от центрирана система елементарни точки = "симетричната плътна структура от хем взаимопривличащи се, хем взаимоотблъскващи се точки";
- спинорна координата: спрямо центъра на системата елементарни точки елементарна точка от структурата елементарни точки;
- спинорен инвариант: статичната, че самоснемащата се съвкупност на спинорните координати, "прозирното кълбо";
- математиката достига до първичност на спинора конструктивно, пък аз - структурно: ами доводът за съвпадение е феноменологически.
----------
Спинорната структура е симетричната плътна структура от хем взаимопривличащи се, хем взаимоотблъскващи се точки. Тоест Шопенхауеровата Притча на бодливите свинчета е ограничена симплексно. Пък проблемът отвъдсимплексно е идентичностен, спинорен е.
Пример: симплекс в триизмерното пространство се по моята схема изобразява в 4 елементарни точки, всяка се отнася с всяка еднородно, както и 2 или 3. Но внесе ли се 5-та точка, симетрията става невъзможна. Тоест симплексът се явява граница къмто идентичност: психологическа диалектика -> конструкционна метафизика ^.
----------
{f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]; j² = -1; t, времето; c, бързината на разпространение} ↔ [d/dt + d/d(r/c)] f(u, v, w) = 0. Спинор. Дясната страна е операторният прочит на лявата. Дирак въвежда масата като инвариант, за да може да изчерпи с уравнение спинора. Аз не мога тъкмо защото инвариантът отсъства ("прозирното кълбо"). И ето че моята постановка, нежели уравнението, е неразрешима, трансцендентна (не и трансцендентална) е, та думата "неразрешима" трябва да се разбира неточно и е точно на място.
----------
^ От Франц Брентано. - Разговор (без него ще бъде спекулация): защото анихилационно-атракторната структура в изискването за анихилирал спинор, тя през спинора току изстъпи конструкционно предвид иманентна структура,
че инвариантът се екзистенциализира, идентичността. (Че онтологичната интуиция отвежда при заглавието, нежели при математическа проверимост.)
