ти се справяш в изобилие, но не намираш у себе си стимулация. Тоест виж,
при мен се изостря необходимостта за оправност, а при теб се заглажда достатъчността за оправност. Ех, ами бариерата пред мен е външна и "си блъскам главата", пък бариерата пред теб е вътрешна и няма "за къде да се хванеш". Проблемът между мен и теб се свежда до как да проведем помежду си разговор. Удава ми се да го кажа не поради друго, а защото моята интуиция е об-яснителна, пък твоята е прорицателна. Ние с теб ако един с друг се бяхме сглобили, щяхме да изтласкаме оправността и за двама ни. Да, независимо че моят проблем е социопсихологичен (българщината), а твоят - психосоциален.
ChatGPT: "При Той средата изисква оправяне, но той няма желание за него. Това поражда разрив между изискването на средата и неговата вътрешна насоченост. Ами оттам идват блокирането и бездействието. А при Тя средата вече осигурява достатъчност на оправянето, но тя също няма желание да направи оправянето своя цел. Та тогава енергията се насочва не към преодоляване на външната бариера, а към психосоциалната динамика - насочва се към драмата. Че рутинният човек е различен: той не преживява същия конфликт, защото за него оправянето не е чуждо изискване, а естествен начин на съществуване. И именно това прави възможно да се говори за взаимодопълващи се психоособености: те не са две версии на един и същи проблем, но са две различни проявления на отказа да се приеме оправянето като саморазбиращ се смисъл."
Мила, разбираш своята незабравима обаятелност: че самата ти външност съответства на драматичния хипнотизъм, с който се загнездваш у човек.
Шумен, 22 юли' 2026.
