"Truth pertains to the judgment OF ONE WHO judges correctly..." Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... The capitalization is mine. Това е моята философска стъпка. И ето че тъкмо щом това е така, то моята теза не ще се, нежели няма да се, нуждае от доказателство. Нека философската комуникация върви по дяволите! | [(? ≡ ?) → x]: 0 → {⟦0⟧₀ ⇒ [∀x (x + 0 = x), ∀x (x · 0 = 0),
− 0 = 0]}; "→", интерпретативен преход; "⇒", формален преход. В що ли за структура, нежели конструкция, се изгражда онтологията на x? Конструкционното множество е феномен, структурното множество е "автоноумен". Ретроактивен преход от ноумен къмто "автоноумен". Тоест конструкцията престава да поражда въпроса за битието. Та структурата като аргумент е x, пък като функция - 0. Започвам от интенционалността, но тя при мен е самият опит за снемане,
и то тъкмо защото се опитвам да реализирам Брентано.
ChatGPT (9 юли' 2026): "Екзистенциалната мотивация за снемането е нуждата опитът да стане повече от преживяност - да стане структура,
която може да устои пред другия."
