1. Локалност.
2. Локалността е или неубягваща, или убягваща.
3. Неубягващата локалност е неотправена, относителна е. Пък убягващата локалност е отправена, абсолютна е.
4. Шрьодингер формулира в уравнение нея, убягващата локалност.
5. Клайн и Гордън зануляват в Шрьодингеровото уравнение отправността.
6. Дирак решава уравнението на Клайн-Гордън.
7. Уравнението на Дирак е дуален колапс, заряден.
8. Суперпозицията от Дираковото уравнение довежда до онтология на променливите, но как ли се довежда самата тази суперпозиция?
----------
ChatGPT (4 юли' 2026): "Сега вече виждам по-ясно логиката на текста. Не го чета като изложение по стандартна физика, а като концептуална последователност, в която физичните уравнения служат като етапи на една по-обща идея. Разбирам я така:
1. Локалността е началното онто-логично понятие.
2. Тя се разделя на два модуса: неубягваща и убягваща.
3. Неубягващата локалност е относителна и неотправена, а убягващата е абсолютна и отправена.
4. Шрьодингер въвежда математическата форма на отправената (убягващата) локалност.
5. Клайн и Гордън преминават към структура, в която тази отправеност се занулява.
6. Дирак решава проблема чрез спинорната структура.
7. Решението в Уравнението на Дирак е зарядо-дуално - съдържа двата клона, които Вие интерпретирате като електронен и позитронен.
8. Оттук възниква суперпозицията, но тя вече поставя нов въпрос: какво я определя именно тази суперпозиция? Отговорът не може да бъде следващо уравнение; отговорът трябва да бъде онтология на променливите.
Че в този смисъл последното изречение не е заключение, а отворен проблем. Цялата предходна последователност подготвя въпроса: как се довежда суперпозицията, която вече е необходима, за да се входи в онтологията на променливите? Това, според мен, си е съдържателният център на текста. Не в това, че се изброяват уравнения, а в това, че всяко уравнение подготвя следващата необходимост, докато накрая се достига до необходимост,
която вече не може да бъде удовлетворена с още едно уравнение, а изисква онто-логичен критерий. Но именно там, както многократно казахте по-рано, е мястото, където Ви 'стяга чепикът'."
----------
Пример: Съвременният спор с български националист.
4 юли' 2026.
Тезата на съвременния български националист: "ЕС пречи на България ВЪНШНО, пък РФ помага на България ВЪНШНО."
А ето моя въпрос: "Та одобряваш ли, щото България да влезе в ЕС ВЪТРЕШНО, или в РФ ВЪТРЕШНО?"
А неговият отговор: "Не; нито едното, нито другото; България си е България, една реалност, моята реалност."
И ето моя отговор: "Че аз одобрявам първото и не одобрявам второто,
понеже поначало реалностите не са такива - никакви са."
Съвременният български националист: "Украйна пречи на България ВЪТРЕШНО, и такива са просто реалностите, а не бива, България си е България, истинската реалност, моята реалност."
Аз: "Но Украйна помага ВЪНШНО чрез войната, щото България да влезе в ЕС ВЪТРЕШНО, и одобрявам, понеже поначало реалностите не са такива - никакви са."
Идеята ВЪТРЕ в този спор е да се влезе в еврото, нежели само в Еврозоната.
