Адекватната (тоест приравнителната) представа има визия, неадекватната представа има посока и тъкмо на отсамния, деградивния край на тази посока е надеждата ми. Образуване {f(u, v, w) ⇝ exp[j (ω/2) (t - r/c)]}: спинорната цялост е "собствена организация", при която става така, че образуваща роля {f(u, v, w)} "пише" {"⇝"} ретроактивно във фазово завъртане "спираловидна цялост"
{exp[j (ω/2) (t - r/c)]}, в която като "завъртян поток" се появява {по r} структуриране {t - r/c}, изявява се време (квазивяра → квазилюбов). Трансцендентна, нежели трансцендентална, философия.
