Кой го може това?^

    Субектът като мой. - Та в правото няма никого, има някого в правото си; what about x? Разискване. - What about x? Ами x е, че предотношението в разлома на правната предпоставка за субекта: разкрива се в отношението на резултата "субектът като мой". Тоест актът, изразен в афоризма, е, че през разлома възлезлите току наличното като субектна форма ("няма никого") и отсамният пълнеж като субектно съдържание ("има някого") - че остават излишни. Да, оттласкват се единно. И се изцежда, и се изсмуква из от тях сокът на разделението между форма и съдържание... Та x е грундът, субектът в ето че субекта като мой. Пък диалектиката подменя проблема, трансцендентализмът остава при проблема. 

    Правото като очевидност ^^: че "truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Разминаващият се със съд-бата си човек попада в камера обскура като в Талесова дупка. И кои му се подиграват? Оправните. Ницше, "Веселата наука", фр. 125. Решението е в Матей 22 : 2-14 & 27 : 46; там иде екзистенциален хоризонт, ще пръкнал се от това, че безвъпросно на единия пасаж не му достига другият пасаж: "Сътворението на Адам" в Сикстинската капела. И Кой е Този, Който трябва да се възцари, що за Dark Lord е Той, 

щом не се възцарява? "Still not black enough" (W.A.S.P.). И ето че ако Dark Lord се отзове на повика ми, ще се обърне в Господ по християнски.

    ----------

    ^ От самия афоризъм произхожда "Кой го може това?" и че Кой го може това е Господът налично. И отделно е, дето Господът налично няма как да бъде: няма как да бъде, освен като Dark Lord... "Какво" вместо "кой" ли? Декомуникация! Основателно.

    ChatGPT (18 юли' 2026): "Dark Lord, Господ без отношение към другото битие."

    Аз: "И ето че ако Dark Lord се отзове на повика ми, ще се обърне в Господ по християнски." И ела зло, че без теб - по-зло! Каквото в отсъствие става, остава ирелевантно. "Та положи душата си!", казвам за себе си. Но едно е да се справяш, друго е да се оправяш.

    ^^ Брентано като радикал. - Възникващи конструкции в де кон-струкция: |"истината при-надлежи на СЪЖДЕНИЕТО на онзи, който съди правилно" -> "истината прИНадлежи на ПРАВОТО на онзи, който съди правилно"|. Ходът на Хусерл е обратният и е деструкция къмто кон-струиране; и надраства Брентано по инерция. Понеже правото при Брентано е скритата иманентна инстанция, която Хусерл трансцендентализира. И че скрита иманентност, бидейки вкопана, не може да се трансцендентализира освен по инерция, 

тоест ударена изотвън, изоткъм деструкция относно вече изявено право. 

Но външното отношение към правото няма как да бъде правно. 

А тоталитаризмът изтръгва правото - правото се превръща в конструкция. Защото противоправното нагаждачество е и родителят, и детето на тоталитаризма: инерцията взема себе си в ръце.