Lzzy Hale е разбрала за шотландската, действаща официално от същото време както Halestorm (2005 г.) рок-група Alestorm; и е изявила желание за съвместно турне!
22 окт.' 2020, Twitter: "I absolutely adore Alestorm" (link) | "I want to tour with Alestorm!" (link)
Ето официален (от Napalm Records) безплатно видеоконцерт (Live in Tilburg' 2019) на майтапчиите от Alestorm (междупрочем всички са мъже, страхотни музиканти с китарист-виртуоз, барабанист-виртуоз и сериозен клавир, великолепно продуциране, триделен често размер, хорови припеви, фолк-мелодии в инструментала и речитативно базирани куплети, плюс акордеонен keytar отделно от клавира... и плюс безостатъчна автентика на концертиране, откликваща публика):
Мисля, че двете групи вопиющо се нуждаят една от друга.
"My self tapped me on the shoulder and reminded me of all of the things I've accomplished; you too can have a seat at the top of the world if you so desire"
Ето студийния оригинал на Soundgarden, аудио: link...
31 май' 2021. Тя никога няма да прочете по-хубави страници за себе си... Чистият източник на пеене са двойката гласни струни. Дотолкова би следвало да се пее с окръглена (както ни учеха по пеене) уста: въздушната струя да ги задвижи в неприкоснато трептене. След което, в различните резонансни зони (гърло, небце, нос, бузи, устни..., с вмешателството на езика), въздухът да затрепти вторично и се внесе тембър. "Бел-канто" се нарича облагороденото пеене: да се пее максимално звънко с минимално напрягане. Въздигнали са го в научна практика вековете.
Lzzy Hale е развивала своята певческа дарба джелатски, т. е. силово, мускулатурно, нежели мускулно. Тя, видиш ли, пее рок! Жестокото непрестанно и дългогодишно напрягане, викане и крещене, плюс текила и уиски, е огрубило гласните и струни, като допълнително ги е изложило на възрастовите промени. Изгубва в началото на своите 30 години Лизи краищата на естествения си диапазон, звънливостта на гласа си; а през 2016-та - изобщо гласа си ("спрете веднага водата, че да не ви спра изобщо водата", се бе заканил в една казарма един командир) ... Пренасочва, от лекар на лекар и от педагог на педагог, техниката си, започва зорлем да се дере с помощта на гърлови вибрации, за да запази своята сила. Овладяла е до съвършенство резонансните си зони, ала те вече не оформят тембър, пулверизират бленда (късния Джо Кокър).
Мнозина дори кървят, късат, оперират гласни струни (напр. Tom Keifer, чиито фотоси е цалувала в ранното си моминство) ... Лизи, за да компенсира "отказа" на диапазона, прибягва поединично до различните резонансни зони. Ала за сметка на плътността, блендата, силата и въобще тона. Та ето защо най-високият и най-ниският регистър ("предавка") у нея, въпреки безпогрешната интонация и компенсацията, са все пак неубедителни. Тя знае това, не пада по гръб и "резонаторите" единично използва обикновено за орнаментна добавка. И нещо повече: научила се е да регулира баланса към основното си гласоизвличане.
Но в някои случаи се увлича да греши. И особено с кавъри, които - от артистически съображения - налагат да се пее през цялото време много ниско. Тя в подобни случаи козметично въвлича щипка носов формант и едно засилено вибрато, заедно със "зяпаща и глъткова модулация". Нека чуем "Fell on Black Days" на Chris Cornell, Loudwire Music Awards' 2017; изпълнява (с Halestorm) Lzzy Hale...
И все пак, а и въпреки отвратителното, гаражното озвучаване, Лизи, бидейки ламя - и
боксьор, що умее не само да нанася, но и да понася удари, - се справя
виртуозно: забавила е темпото, понижила е тона, подчертала е
монотонността, емоционализирайки отгоре (макар че прекалява със
зяпането, ала се отплаща с тежък поглед) ... Трудна за нея песен: тя не
го издава, публиката обаче го усеща, стаява дъх. Лизи винаги се доверява на тялото си, тленността... "Градацията, емоционалната градация... това е важното и друг не го може!" И дикцията.
Починал е Крис Корнел. Като пък през 2019-та нашето момиче преотстъпи посмъртно нему задкулисно наградата Грами... Ах, печели от всичката тая работа Arejay Hale, lil bro, барабанистът! Чуйте и вижте 5-те минути, забележителния ход, по който Лизи Хейл извървява до изгрев песента, една онтогенеза; и усилете повечко - а и защото "само извървените мисли са ценни":
Отворен спектър: "призмата е черно на бяло". Затворен спектър: "дъгата е пъстра".
P. S. John Keats, тост, 28 дек.' 1817,
Лондон, "Immortal Dinner Party", ателието на Haydon: "Confusion to the memory of Newton, because he
destroyed the poetry of the rainbow by reducing it to a prism!" Нютоновският отговор към Кийтс е т. нар. идеал; контраотговорът е "идеалът по свръхчовек".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
- Бих спорил против теб, но пък от метафизична позиция. - Не бих спорил против теб, но пък от диалектична позиция. Полемичното доказателство, че не съществува господ (commonplace & emotional reasoning).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Видеорепортажа (напълно импровизиран, на Backstage Entertainment, 15 мин., 20 авг.' 2010, Council Bluffs) съм го помествал, по различни поводи, няколко пъти досега. Помествам го пак. Свидетелството как, напътствана от MamaStorm, Ламята, все още с млечните си люспи, излиза от блатото и се възкачва на хълма заедно с Lil bro, Joe (възлюбен) Hottinger и Josh Smith. Ала погледът ми се насочва понастоящем към съжителството на отстъпчива толерантност и напориста самоувереност у една и съща персона. Enjoy:
"Човекът! може да се живее без посредством илюзията: и може, защото, абстрахирайки се - извличаш се от себе си - говорим си (емоционално) ние, - другото е интимност." Ала нима понеже не се живее без посредством илюзията, ах, та, конкретизирайки се... отвличаш се от себе си (гледайки филм или...). Ами да, как "ето к'во е ре-клама": илюзията, пък критична в себе си (към дело), дейността, чистата емоция ("говорим си на дело"); а другото... другото би било просто илюзия с "чиста критика" и е нищо и никакво.
---------- * Да си никой тъкмо с това, че си някой (вместо обратното). Дзвер (Матей 18:20): "Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях." Екзегетика относно "Gott ist tot".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
28 май' 2021. Току бях хукнал да тичам: идеше от запад. Задаваше се облак темен. Кавалкада облаци. Halestorm, лятната буря. Истинското Българско лято. Връщах се, прибрах се скоро-скоро: че подвих опашка и се размина. Събрах в три години огромен материал. Краят на юли' 2018-та. Почти три години. Тъкмо беше излязъл "Vicious". Нека ми се обади писател: да напише той с моя помощ роман! Сексуален трилър. "Код LZZY", заглавие за бестселър. Тя, когато е с жена, го въвлича охотно; той охотно се съгласява. Историята около песента "Do not Disturb". Тя, той и някакво момиче, случайна почитателка. Затворили се след концерта. Изкарали нощта. Може и да са се били напили, но тя си спомнила. Бяха пролетес в Холивуд. "I love a good sandwich" и реакцията. Той винаги отказваше да бъде вторият мъж: тя си мечтае, а той се сърди. Разлика във величието. Тя е отстъпчива, старателна, скромна, летаргична е по натюрел... Свенлива е дори. Вслушва се, свива се встрани. Замисля се и мълчи. Малкото количество алкохол я заискрява и разпалва. Удостоверява я в намекваща, в подмятаща примадона. Голямото я оселячва, какъвто е произходът и. Насвятква я. Пък иначе... Допитва се до кожата си, докосва се. Дърпа тя със свои юзди, експлоатира до клиничен предел всичките си дадености, всичките си изкушения - бидейки неизчерпаем вулкан, що изригва с всичката си лава. Качва се за дело и надвисва като върлина. Среща ги: с другите едните, с всичките едного... Зад сцена е изненадващо смалена заради просто 172-3-те си сантиметра off heels. Усмихне се с умора, с очакване; подхили се на някоя шега или направо се отпусне в прегръдката на смеха. Рухне нямо и безсилно в диамантената острота на своята изтънченост. А сетне повелява - и не знае сън. Съвсем обикновена.
Сн. и ком. Joe Hottinger, публ. 27 май' 2021, Instagram (link):
Оста на пумпала
(Джо беше в Холивуд покрай съдийстването на Lzzy в рок-състезанието "No Cover", но може и после да са ходили за нещо)
---------- * Игра на думи със "sausage". "JESUS SAVES" - надпис към Ace Hotel, Downtown LA. Джо (сатанински) го е обърнал огледално, т. е. в отражението на прозореца, през който снима
С к'во понастоящем Halestorm са най-добрите музиканти в рок-ен-рола? Dream Theater могат да изпълнят сценично на един дъх и до най-малките подробности който и да е рок-ен-рол-албум. Но тъкмо затова жанрово ("формализъм", биха някои се изказали). Пък също и Halestorm са в състояние към всичко, де що е рок-ен-рол - ала за да го изпълняват стилово. Сиреч са най-гъвкавата, най-сватбарската рок-ен-рол-група днес. Та ето го и примера. "Lzzy Hale, Joe Hottinger and Arejay Hale of Halestorm perform for Josh
and Lexi Smith, Aug. 31, 2014, song written by Josh Smith and Lzzy Hale", 3-4 мин. видео*: link.
Песента, става ясно, е с висока естетическа стойност. И все пак нейната, за широката публика, съкровеност остава ненакърнена: че градацията, макар и след дълго плато, е налице... Аз, ако бях на мястото на Лизи - ами бих изпял там "Sick Individual", ама с впитите кожени боксерки. Като ще е гарга... И забележете как Джо се е костюмирал и зализал като на, as they say, женен циганин брат му (те са трима братя, т. е. Джо, доколкото зная, има двама братя; Лизи от крайвреме, може би за пощада, отклонява предложенията на Джо) ... А на lil bro му е скучно. Джош, с нахупено до вежди бомбе, гледа изотсреща.
Сещам се как Банев покани на сватбата си Джо Кокър... Не се женя, не мога да си позволя Лизи на сватбата.
---------- * Четох някъде, че синовете на Louis Marullo, певеца на Manowar, били присъствали само веднъж на концерт на баща си.
Blabbermouth, 12 февр.' 2018 (link): "Guitarist Joe Hottinger told that the band's follow-up to 2015's 'Into the Wild Life' will contain some of 'the heaviest staff we've ever done'*. 'Into the Wild Life' was criticized by some Halestorm fans for veering too far into pop music territory."
Lzzy Hale, 12 февр.' 2018, Twitter (link), в отговор: "Oh, those are all the same trolls every time. My favorite are the guys who want to pee in my butt!"
Heavy Metal!(Дълбочината, разбира се, е, че се облажват на неин гръб.)
"Pee in her butt - a term used between men to state they would like to have sex with a girl if they could.
Buck: 'Look at the nice round ass on that skank!'
Big Papi: 'Oh, yeah! I'd pee in her butt.'
Skank (link) - a slutty person that doesn't know how to say no to sex."
---------- * Става дума за "Vicious" (27 юли' 2018).Едно иронично заглавие.
Прочутият задник. Пише над него "Lzzy":
Човекът, който отваря към арената вратата, е Big T, личният охранител на Лизи от години (тя точно по това време е получавала заплахи за убийство, задето си е отрязала косата).
"Daughters of Darkness"*, 3 апр.' 2014, Шефилд, видео:
----------
* Песен от Грами-албума ("The Strange Case of...", 2012). "Daughters of darkness, sisters insane: a little evil goes a long, long way... A little scissor happy, little misunderstood." Безпределно дълбока и широка е Лизи...Very catchy song. Записвайте, записвайте тез' философии!
"I can stay up all night, I can do what I want,
I can party with strangers, I can play my music loud,
I can kiss a girl and wear my boots to bed,
And drink every fucking thing that I can fit in my head:
And these are a few of the things I can do,
Now that you're gone, now that you're gone!
I don't have to listen to your complaint,
I don't have an awful buzzing going on in my brain,
I don't have to pretend to be something I'm not,
'Cause I'm a nasty little freak and I like it a lot:
And the best thing of all, I feel 7 feet tall,
Now that you're gone, now that you're gone!
Oh, yeah! My life is so much better without you.
Oh, yeah! I don't care if I ever see you again.
- Ahem, repeat after me:
'I pledge allegiance To the United State Of Lzzy Fuckin' Hale,
And what Lzzy wants Lzzy gets,
Forever and ever, amen!'
You can't take my money, you can't give me any hell,
You can't make me feel guilty for just being myself,
You can't steal my phone to check all of my texts,
Or roll your fucking eyes at me when I talk about sex:
All that's left to say is the mice are gonna play, Now that you're gone, now that you're gone!
Oh, yeah! My life is so much better without you.
You can suck me! I don't care if I ever see you again."
Lzzy Hale
Бонус към "Vicious" (2018)
Написана е възпитателно (и въвеждаща изкусно към първите 4 стиха на третия куплет) ... възпитателно за девойчетата... но, разбира се, и за мен
Плюс характерната у Joe Hottinger ритмика на солиране
И плюс виртуозно продуцираните от Разкулинец вокали
"I'm your drug of choice,
Or your inner voice,
I'm a shout in the dark
Cutting through all the noise.
The end of the rope,
Or your only hope,
I'm an angel sent from Heaven
Here to lead you home*.
So don't give up, I'll be tough,
Enough for the both of us,
Invincible, untouchable,
So nobody knows.
Nobody knows I'm a nobody,
No one can see that I'm blind,
I look like a winner, I'm a loser, baby,
It's all just a trick in your mind.
And nothing gives away like nothing,
I'm hiding here in the lie,
Nobody knows I'm a nobody,
And I'm your hero and I.
I'm a missing piece,
Something to believe,
I'm the only thing
That keeps you from bleeding out.
I'll be your tourniquet,
Or a surrogate,
I'm a good excuse** For all your bad habits.
So don't give in, don't let them*** win,
They don't know the shape we're in,
We're invincible, we're untouchable,
So nobody knows."
---------- * Предполагам, че ще се услади и на опонентите ми. ** Многозначно. *** Навиците.
Lzzy Hale
Реклама: да си някой тъкмо с това, че си никой
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Бонус към "Vicious" (2018)
Великолепна песен, носталгична... моята философия, вкл. и по настроение (навява ми Deep Purple като че от края на 80-те)
Та първите 2/3 са подготовка за последната 1/3, за която част брилянтно допринася и Ник Разкулинец, продуцентът (той продуцира и предстоящия да излезе всеки момент албум на Halestorm)
Всички сме на Дявола клиенти - всичко е тленно. Heavy Metal! Че мъртвец е онзи около ми, що не ще признай, че Lzzy е ламя.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Take me home tonight, I'd do anything with you, Buy a bottle of whiskey, we'll get matching tattoos; Tell me that you love me or let me drive your car, Or we can sit 'til morning light just counting every star. 'Cause if there's a hell I'll meet you there, If there's a heaven they're serving beer; If you're an angel then I must be high; And if there's a church it's Rock 'n' Roll, And if there's a devil I sold my soul; And it's alright whatever we do tonight, 'Cause if there's a god, damn it, she won't mind. Let me take you down to the place where I grew up, I got my first kiss there and I broke a couple of hearts; And I lost my religion behind that bedroom door, You can take my old prayers, I don't need them anymore.
'Cause if there's a hell I'll meet you there, If there's a heaven they're serving beer; If you're an angel then I must be high; And if there's a church it's Rock 'n' Roll, And if there's a devil I sold my soul; And it's alright whatever we do tonight, 'Cause if there's a god, damn it, she won't mind, If there's a god, baby, she won't mind."
Авторска песен на Lzzy, текстът, виждате, е философски... песента се изпълнява акапела
(предлагам по-долу на видео две концертни изпълнения: първото, заедно с "Here's to Us", е по-сценично, телефонната компресия в случая не е голям проблем, двете песни са инструментализирани слабо... второто изпълнение - то е по-сензационно, заснето е откъм по-далечен план)
Глазгоу, 24 ноември' 2019 (изпява половината, започва в 3-тата минута, в естествен завършек към "Here's to Us"):
Траекториите в скаларното пространство са векторни, а във векторното - тензорни, пък в тензорното - спинорни: траекториите в спинорното пространство са нашите си.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Схема относно точка от спинорно пространство; сиреч в спинорно пространство иде реч за антиточки (W. R. Hamilton):
"Scott Stevens is an American-born songwriter, producer, singer and instrumentalist. He co-wrote songs on the Halestorm...
No. 1 on the charts: 'Amen', 'Apocalyptic' (от 'Into the Wild Life', 2015 - б. м.). No. 5 on the charts: 'I Missed the Misery', 'Mz. Hyde' (от 'The Strange Case of...', 2012 - б. м.)."
"So happy to be reunited with my dear
friend, my brother from another mother, my muse; my songsmith partner,
the Desmond Child to my Bon Jovi, Scott Stevens; thank you for such an amazing week of soul baring, teeth gnashing Rock 'n' Roll!"
Подобна съ-работка гарантира хитове. Огромно количество от песните на Лизи издателят (Warner) отхвърля заради преценка по консуматорска невалидност. А условието пък за албум е да са отгоре на всичко осигурени поне два хита. Предстои да излезе в най-скоро време нов албум на Halestorm (с изд. Warner и прод. Nick Raskulinecz).
(настоящата снимка Лизи е прикрепила към горецитираното изявление)
Нечий коментар: "Can't wait to hear what you guys cooked."
Ето видео с показателна песен на Скот; и ни става ясно за какво иде (в добро и лошо) реч, полъхът на Kurt Cobain:
Скот, макар и талантлив, не е успешен сценично (с групата си The Exies, 1997 - 2010), прекалено жанров е; и успява сетне тъкмо в това, щото да захранва жанрово рок-сцената. Лизи в негово лице се нуждае от жанр, формат. Тя или съчинява, заедно с безличен съпровод, канто изсмукано (чуйте "Letters", опустошителна песен*, link), или върху готов, вкл. мелодически, инструментал ("Rebel", link). Инструментацията в двата случая идва отвън до детайли. Та музикалната сила на Лизи е антиаранжираща, stripping down; обикаля, постъпва, хваща от готова песен характерното и го сбива, схематизира го хармонически, натрапва го, градира го емоционално, съблича го и за нея нещата се изчерпват. Тя, при обратното движение, се разгръща в текста, разставяйки по него градацията, като често и хрумва някаква особеност, hook... Пределно нагледен е примерът с "No One Like You" (Scorpions); вижте, приключва за по-малко от две минути и не оставя каквото и да било да бъде казано или добавено; изсмуква емоцията и захвърля жанра, инжектира ти сълзи на радост право в сърцето:
Слушаш отново и отново и сякаш има още... Нима зная дали някой се е сетил (осмелил), или самата тя, да и заостри вниманието по издаване на множество strip-ове, цял куп (на нейни и чужди песни)! Аз мисля, че консуматорският успех би бил гарантиран... И само в собствено неин текущ, импровизиран съпровод на роял и камерна публика. Ето къде е основата на нейното величие, нейната световност. Китарата (на Джо) би внесла жанр.
Издателят, от една страна, разчита на нейната fan base, ала от друга се страхува и същевременно лакоми за mainstream-а, да, за рентабилността. Слезте тук, слезте в Долната земя, елате при ангажимента!
----------
* "Did you get my letter? If not, there's one on the way. I've been sober for seven years today. You saved my life in every way. My number one... When I hear your voice, it makes me feel awake. You say all of the things I could never say. You take all of my pain, make it go away. My number one." Писмата, които тя получава; и на които ето как отговаря. Издателят е допуснал песента като бонус, т. е. извън официозните 12 (от албума "Vicious") ... Засипват я с благодарствени писма родители на момичета и на девойки... Сигналният риф и флажолетите (заедно с едно смъртоносно соло) са, разбира се, на Джо; забележете в някои преходи баса. Барабаните са ясни... Разкошна изява на ми-фригийски.
Общностен харизматик е оня, що ти дава да разбираш, че ти, а не той плаща сметката.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
P. S. Това (един ницшеански) е смисълът в "обратните послания" на Lzzy Hale
Нека отново чуем "Still Breathing" (въздушна песен отпреди баш-дебюта): link
"I need an aspirin after you,
Until you left I never knew
What my heart was really going through;
And I never want to go back,
But if there is some sick twist of fate,
I would rather rest in peace;
Please, do not resuscitate!
I'm still breathing,
Don't you think I'm not because you're leaving?
Never going to see me grieving:
I'm moving up and away!
Not crying,
Funny, I'm not even trying...
Never going to lay down,
I'm breathing much better,
The air is much clearer over you.
Suffocating, and I didn't know why,
'Til I realised you were standing
In the way of my air supply,
Just cleared the air, was about to die;
I wondered why I didn't leave you way before,
So I thought I was insane,
But it was you who kept the oxygen
From getting to my brain.
Over your head and out of your view,
I'm untouchable and better off without you."
Станали, посрещнали го, никой не свалил шапка, държали се отвисоко един-друг. Бонапарт, по-нисък с една глава от тях, бил в самото начало на своята кариера. Премълчал и седнал. Седнало и командването. Свалил Бонапарт шапката си, поставил я на масата. Свалили шапките си и те, чувствали се сега равни по ръст нему, техния непосредствен командир. Поставил Бонапарт шапката си, никой не дръзнал да постави своята, нямало вече тях кое да ги държи, неувереността ги напуснала. "Няма страшно", им сякаш казал.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Схематичен модел: гостилницата без собственик; пък със съдържател, готвач и сервитьор. Съдържателят участва с капитал и съотв. осигурява консумативите. Готвачът - с работа и съотв. приготвя храната. Сервитьорът - с ангажимент и съотв. предоставя услугата. Дялът на съдържателя и дялът на готвача са (условно, ала изчерпателно) 50/50. Съдържателят (период за период) получава под форма на рента своя дял от една гранична печалба. Готвачът - под форма на заплата. Поделят си ценовия (след себестойността и реинвестицията) остатък. Сервитьорът своя дял въобще от печалбата (т. е. неограничено) получава под форма на бакшиш (бонус). Кой ценообразува? Сервитьорът ценообразува! Неговата цел съвпада с фирмената за висок оборот и е къмто ниска цена и голям бакшиш. Аргументът по ценообразуване се явява ефективността към оценка по качество, "рецептата". Но какво е по призвание търговецът? Сервитьор без обременяващa го гостилница. Та условието е да бъде търсен той, вместо просто стоката, с която търгува. И ето че в противна "перспектива" т. нар. "търговци" се сговарят помежду си в извънформално "обкръжение", като стъпват на шиите на вклещено в проформа население; освен върху, разбира се, занаятчиите и... Плащах си някога (7 месеца) за кореспондентни (през Мрежата) уроци по електрическа китара. Разполагахме към заплащането всички с достъп до наш, заедно с учителското тяло (Tom Hess), форум. Американци записваха свои албуми, тиражираха ги по 300 - 500 бр. и ги, пито - платено, продаваха помежду вече свои, подаряваха ги на непознати, оползотворяваха излишъка, прохождаха. Аз "имах" работа, бях по техните заключения богаташ, собственик; аз съм собственик на жилище от родителите ми... Lzzy Hale е моята героиня, тя умее да притежава на показ себе си, тя е усмъртително традиционна.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Bryan da norcal Freak: "Lzzy, this song ('Rebel' - б. м.) is so you, this honestly could pass easily as a Halestorm song."
Lzzy Hale: "That's cuz I wrote it." Heavy Metal!
Нека отново чуем (и видим) песента (The Picturebooks, "Rebel", feat. Lzzy Hale), тя (песента) излезе на 14 май' 2021, YouTube:
Официално бе обявено: Лизи е авторът на текста (факт, що не би могло да се скрие). Нека се върнем при музиката, абстрахирайки се от вокалите. Ами нищо не липсва от мелодическия материал. Двамата хубавци от The Picturebooks са предоставили готов инструментал, върху който Лизи, придържайки се плътно към руслото, е съчинила не само текста, но и вокалната си линия (вадили са за беквокалите после фрагменти, вкл. и по втора линия). Та двамата са в Берлин, а Лизи - в Нашвил (Joe Hottinger, факт, лично я е заснел). Клипът е съчленяван задочно... Пък това, да, от гл. т. на авторските права, прави нашата познайница (на която продуцентски е заплатено) автор единствено на текста. Но вокалната прибавка и видеоприсъствие са толкова маркови, че de facto песента е на Лизи. Другото се оказва съпровод. Няма иначе как:
че The Picturebooks никакви не са упоменати в Wikipedia...
Коментарите под изданието, хвърлете един поглед. Ето размяна на реплики:
Kirk Curthoys: "Yet another example of Lzzy putting a band in the spotlight with her incredible vocals."
The Picturebooks: "... and we couldn´t be happier about that!"
The Picturebooks: "The video was shot by Claus Grabke and Joe Hottinger."
P. S. Виж за първоначалната ми реакция моя фрагмент "Покана за Rebel" (link).
Музиката, в която изобретателят и художникът вървят ръка за ръка: една тотална музика... Логиката на свързване е обективна, символна е; логиката на представяне обаче е субективна, несподелима е, съвпада с техническата си реализация. Т. е. да видиш изкуствоведски техниката е да ослепееш тъкмо там (сиреч освен исторически) за логиката, пък да видиш творчески логиката е да ослепееш тъкмо там (сиреч освен исторично) за техниката. И ето как историзмът извън системотворчество е неуместен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"You listen to the radio,
Going where you wanna go,
Never stop to say hello,
Dodge friends on the phone. 'I don't give a rip on what to say,
I'm coming through anyway... Life is never quite the same,
You always hope for a better day.'
Don't know why - or what's gone mental,
Pay no attention to the confessional,
Don't know what we are gonna do, 'I have no clue, got no clue'.
Running wild, but you're nowhere, 'Talk to me later or meet you here:
Don't ask me what we're gonna do,
I have no clue, got no clue!'
The ring of the alarm clock...
It's almost 6 o'clock,
Running quickly down the block...
You forgot that car* of ours.
When will you take time to see? 'Make your decisions carefully... Тhere's no time with family... What do you want to do with me!'"
"No Clue", Lzzy Hale, 1998 (р. 1983)
---------- * Кош, колесница.
Била е на 15; съчинила е над хорър-акорди върху своя keytar нещо от рода на "Paint It Black" с щипка "Rock around the Clock". Записала e заедно с братчето си на барабаните и баща си на суингиращ бас най-прекрасната, въпреки, във втория дял, секвенционалната (като при нашата чалга) линия... най-прекрасната рок-песен, що във фригийски лад съм слушал, аудио: link.
Удивителните джазови дрибли, брейкове, ролове и подскоци на 12-13-годишно момче: то ще израсне във върховия рок-барабанист днес, за да го обявят, о, момчето, за преродено в Keith Moon... Плюс нечуваното насъбиране на хвърковат, да, чисто емоционален подем в инструментална пиеса. Нечуваемост, коят' след 10-ина години ще се групира около гласа. Охо! Че тя след две години ще проведе със Steve Whiteman своите вокални уроци, ще срещне тя Joe, своя китарист, ще подпише с Warner, ще се именува "Lzzy", ще се превърне в ламя!... И никога вече няма да изпълни "No Clue", и дори ще изпитва от нея свян... Ала затова пък ще я запази у себе си.
Ето на снимка едно от многобройните ранни издания (2000), когато тя все още се титулува с цялото си име:
Halestorm Fanz (YouTube) са се заели с многотомно (free) издание "The Evolution of Halestorm". Разбрах от, видял бял свят днес, 22 май' 2021, първия том, а именно "The Evolution of Halestorm: 1997 - 2000". Чието, на първия том, времетраене възлиза на 2 часа и 40 минути (13-16-годишната Lzzy)! Става въпрос за пълна видеохронология на аудиоизданията (официални, полуофициални, неофициални... още едни имаше)*:
----------
* Първият баш-официален албум излиза през 2009-та. А 1997-ма е годината, в която и аз, но на 25 г., започнах "работа", и при това направо в баш-официалния сектор.
Заплатите (разбира се, че в частния бизнес!) нека идат от джоба на предприемача, а бонусите - от дейността на фирмата. Целта на бонусния подход е да увлича в екипност, не и да оскотява служителите. Другото е чорбаджилък.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Чуйте оригинала: link (улавяте ли темата от "Stairway to Heaven")
Ето го (оригинала) градиран (подчертан) емоционално на роял (Вика, Бразилия, 7 ноември' 2019), видео:
И винаги се усещат в добавка изпаренията
на един Листовски демонизъм измежду модернистични отломки
Но не очаквайте развитие, изпълнява се мотамо парчето: мелодията се повтаря отново и отново; редуват се в контраст гръмката и тихата половина; наподобява се Франц Лист, без обаче Вика да се издига до тематично преобразование; а Лист е в най-обхватния смисъл визионер (гледа възвишено нагоре) и съвсем не се (както биха рекли матристиците) "ограничава" до емоцията, отсъства у Лист, както дори у Шопен, емоционална градация, емоцията там е вълнение, съпровод; Виктория свири рок-музика (транскрибира я), ала бива да игнорира солата, не се вписват; Lzzy (Hale) разполага с комфорта на жанра и въпреки всичко китарните сола там са минимум
Болка е и у Лист, и у Шопен развитието; та красноречието у тях е завършено преди да започне музицирането и ето защо те, и най-вече Лист, се впускат да изнамират различни хармонически контексти, т. нар. преобразования; пък емоционалната градация иде да обезплъти, разгради (в емофразеологическо спрежение) тази болка
22 май' 2021. Договорила е дата за концерт. Чуйте на английски един руски акцент и вижте какво на пианото Вика ще ви изсвири*:
---------- * Тя професионално за класическа или джазова пианистка е твърде немарлива, интроверт е; но пък в замяна е отличен пост-късно-романтически транскрибчик на рок-музика, и особено на по-импресионистичната, както и на по-експресионистичната, тя с това се занимава. Нейната сила е пространственото акордово раздвижване относно рок-парчето и умението да скрива вътре мелодията. Не и ли се отдаде, е провал. Често, работейки по заявка, се проваля, и най-вече с по-конвенционалните рок-продукти. Но изригне ли, е ненадмината в своето амплоа (ниша). Т. е. с нещо, което ней е по сърце. Магнетична е с това... Та момичето вече е 43-годишно, навлиза бавно в кариерата си и не разполага със свое акустично пиано. Пък тъкмо роялът (по концертите) е нейната стихия, представя се с него два пъти по-добре, отколкото с електрически еквивалент.
До 2006-7-ма украинката е преследвала начало на класическа кариера:
"Vika graduated with honours from Kiev Lysenko Specialized Music High
School (1996), piano class of Prof. Iryna Lipatova and National P.
Tchaikovsky Music Academy of the Ukraine (2000), piano class of Prof.
Igor Ryabov.
She studied in the Franz Liszt Academy of Music in Weimar,
postgraduate course with Prof. Peter Waas and simultaneously in the
years 2001-2003, studied in the International Piano Academy 'Incontri
col Maestro' in Imola with Prof. Lazar Berman.
In the years 2003-2006 Viktoriya Yermolyeva studied in the Codarts
Academy of Music and Modern Dance at Rotterdam Conservatory, the
Netherlands and graduated with honours from postgraduate course with
Prof. Aquiles Delle-Vigne.
She participated in many prestigous master classes and worked under
Prof. Vladimir Krainev, Norma Fisher, Viktor Merzhanov, Diane Andersen,
Karl-Heinz Kammerling.
Vika is an award-winning pianist with long-term experience of public
appearances as Concert Performer Solo and with Symphonic Orchestras,
Accompanist and Artist of Chamber Ensemble and Certificated Piano Teacher.
She took part in Musical Festivals in Kiev (Ukraine), in Sorrento,
Spoleto, Novara, Vietri sul Mare (Italy), in Amsterdam (Grachtenfestival
2005), in Leipzig (EuroArts 2006).
As a soloist she has been appearing with Dnipropetrovsk Symphonic
Orchestra with the conductor Blinov, Mykolaiv Symphonic Orchestra with
the conductor Oleksandr Romanko, Chernigiv Symphonic Orchestra with the
conductor Mykola Sukach, Kaunas Chamber Orchestra with the conductor
Pavel Berman, Orchestra Sinfonica di Sanremo with the conductor Fabiano Monica, Jena Philharmonic Symphonic Orchestra with the conductor
Kohei Sodeoka.
She won prizes in many piano competitions, among others: - 1st Prize at 'Filippo Trevisan' International for Piano Interpretation; - Winner of The Grachtenfestival 2005 Amsterdam; - 1st Prize at 35th International Competition 'Vincenzo Bellini'; - 1st Prize at 20th International Piano Competition 'Citta di Marsala'; - 1st Prize at International Piano Competition 'Citta Di Trani'; - 1st Prize at 4th Sigismund Thalberg International Piano Prize; - Grand Prix at 9th Pierre Lantier International Music Competition in duet with V. Dmitriev, flute (Fr.).
Vika has been given recitals in concert halls of Kiev (National
Philharmonic Society of Ukraine), Zwickau (Schumann's Museum Hall),
in Weimar's German National Theater, Castle Theatre Ballenstedt, De
Doelen Rotterdam, and many others.
In recognition of her achievements, she obtained in 2001 Grant offered
by Ruth Westen Pavese, Grant offered by Giovanni Doria, Grant offered
by Inter-Cities Performing Arts Foundation. In 2002 she obtained
Scholarship granted by Franz Liszt Music Institute in Weimar, and in
2003 - Scholarship granted by the German Academic Exchange Service, and Grant offered by Francesco Paolucci delle Roncole."
"Who has missed eating at restaurants??"; сн. и загл. Joe Hottinger
Lzzy Hale
Лизи в карантинния период се е наклала. Заприличала е на дебела американка. Джо е поставил в заглавието два въпросителни знака: първият - за диетата, вторият - за турнетата.
Събират се, свирят... Ами водят своеобразен диалог. Ето ги. Ето ни. Звуковото многообразие се параметризира по три направления, които... те са: честотен баланс, динамически баланс (виж дотук при Фурие) ... пък и да, редом с ансамбловия баланс. Ала честотният дисбаланс се състои в излишък, динамическият - в недостиг, ансамбловият - в, да, неравнение... И ето че базовата смесителна функционалност на звуковата конзола разполага с входни писти и изходна магистрала; всяка от пистите е верижно снаряжена с изваждащ високоселективно еквалайзер (отговарящ за честотното балансиране), плюс сетне компресор (отговарящ за динамическото балансиране), и плюс най-подир усилвател (отговарящ за ансамбловото балансиране). Подобно и магистралата; освен, разбира се, усилвател. Та смесителните настройки влияят същевременно една с друга (в логиката на своята подредба), предвидена е възможност и за автомация (памет) във времето. Процес, дарование, опит. Привеждат се по номинал всички настройки, за да се започне отнякъде. Прави се грубо едно равнение, отнема се после в съгласуване писти - магистрала "излишъкът", прави се пак равнение и т. н., итерации, докато... или не се получава, давай пак... се достигне "оптимум". Компенсира се, компенсира се по предходния подход... компенсира се "недостигът"... Или не се получава? Давай пак... провеждат се итерации т. 1 - т. 2, и не се ли получава?... И едва след като процесът по настройка приключи, звуковият (пистово) материал - подлага се тогава необратимо на смесване. Еквалайзерът (предзадава той в отношение своя крива за спектрално препрофилиране) и усилвателят са що-годе ясни. Но как работи компресорът? Нему параметризацията е четверояка: задава се праг, чупка, бързодействие по вход, бързодействие по изход. Т. е. над какъв праг (по гръмкост) да се задейства, в каква степен да се задейства, колко бързо да се включва, колко бързо да се изключва. Чупката при фина компресия е с коленен преход (за да се избегне switch-ефектът). Ала най-интересното тук е задействането, четирите варианта по артикулиране: legato (орган), staccato (арфа), portato (акордеон), tenuto (пиано). Беседата тук е метафизическа; метафизическа... нежели метафизична... Не мога да свиря, не мога да пея, ах, способен съм, че на нищо не съм способен! Дяволите да ни вземат. Дяволите.
Поле (1) ∑i= -∞∞limΔΩ→0∫ΩiΩi+1cos[(ω
- Ωi)t]dω;ΔΩ
= Ωi+1
- Ωi > 0 ↔ (2)
limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω. Топосът хронично е видим (живим), хроносът топично е невидим.
(1) Физиономия
преди всичко, т. е. ∑i=
- ∞∞∫ΩiΩi+1cos[(ω - Ωi)t]dω =
∑i= - ∞∞{ΔΩsinc[ΔΩt(ti)]}: ∑i=
- ∞∞limΔΩ→0∫ΩiΩi+1cos[(ω - Ωi)t]dω
= ∑i= - ∞∞limΔΩ→0{ΔΩsinc[ΔΩt(ti)]} = 0; ΔΩsinc[ΔΩΔt]
= 0 → ΔΩΔt = π → kπ; k = ±1, ±2... Инфлексният (току-) отлив: че оста е в при хроноса (виж и Achsenzeit у Ясперс).
(2) История преди всичко, т. е. ∫0Ωcos(ωt)dω
= Ωsinc(Ωt): limΩ→∞∫0Ωcos(ωt)dω
= limΩ→∞[Ωsinc(Ωt)]; Ωsinc(ΩΔt)
= 0 → ΩΔt = π → kπ; k = ±1, ±2... Инфлексният (току-) прилив (ето зева): та че
оста е в при топоса.
---------- * Идеята е на Фурие (и е основна в теоретичната електротехника, и завършителна в математическия анализ).
P. S. 20 май' 2021. Настоящата формулировка я "мъча" от първия си разговор с жив философ, сиреч може би от преди повече от 15 г. (а с друг жив философ разговори не съм водил); изписах оттогава няколко хиляди страници по въпроса.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
