Спинорът е кълбо, което по инерция се върти около своя център, въртейки се спрямо периферията си. Тоест централно се движи в пространството, да, по стечение на времето, а периферно се движи във времето, да, по протежение на пространството. Но какво се получава, когато спинорът е "с нагласа" да се мести?
Въображаемият компонент на единично кълбово поле:
[0 1]
j [ ] ψ(r); j² = -1; ψ, вълнова функция; r, координатен радиус.
[1 0]
Действителният компонент на единично кълбово поле:
dψ(r)/dr.
Единично кълбово поле:
[0 1]
dψ(r)/dr + j [ ] ψ(r).
[1 0]
Единично кълбово поле с изместване:
[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r);
[νexp(jφ) 0 ] [0 1/ν]
α(ν, φ) = [ ]; β(ν) = [ ];
[0 -νexp(jφ)] [1/ν 0]
ν, честотно въздействие върху ψ; φ, ъглово въздействие върху ψ.
Локализиращ вектор на единично кълбово поле:
1/{[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r)}, понеже полето е с честотен характер,
който застава като делител на идентичността.
Локализация на единично кълбово поле:
∫1/{[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r)}dψ(r) = Cov[ψ, ψ(r) | ψ ≠ ψ(r)] = t, време.
Деконструкция на единично кълбово поле:
[ ψ(r)]
G(t) = [ ],
[-ψ(r)]
което по дефиниция, ето, е "насочен кълбов автоморфизъм";
което по дефиниция, ето, е "кълбото като посока";
което по дефиниция, ето, е "преходът между полуос и равнина";
което по дефиниция, ето, е "tense, time, and weather".
Условието, щото спинорът да е "с нагласа" по местене:
tense, time, and weather (извинявам се за метафората).
Ренормализацията е практикуване на квантова електродинамика; настоящият текст извежда условието, при което квантовата електродинамика "изплува" като теория.
Въображаемият компонент на единично кълбово поле:
[0 1]
j [ ] ψ(r); j² = -1; ψ, вълнова функция; r, координатен радиус.
[1 0]
Действителният компонент на единично кълбово поле:
dψ(r)/dr.
Единично кълбово поле:
[0 1]
dψ(r)/dr + j [ ] ψ(r).
[1 0]
Единично кълбово поле с изместване:
[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r);
[νexp(jφ) 0 ] [0 1/ν]
α(ν, φ) = [ ]; β(ν) = [ ];
[0 -νexp(jφ)] [1/ν 0]
ν, честотно въздействие върху ψ; φ, ъглово въздействие върху ψ.
Локализиращ вектор на единично кълбово поле:
1/{[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r)}, понеже полето е с честотен характер,
който застава като делител на идентичността.
Локализация на единично кълбово поле:
∫1/{[α(ν, φ)d/dr + jβ(ν)ν] ψ(r)}dψ(r) = Cov[ψ, ψ(r) | ψ ≠ ψ(r)] = t, време.
Деконструкция на единично кълбово поле:
[ ψ(r)]
G(t) = [ ],
[-ψ(r)]
което по дефиниция, ето, е "насочен кълбов автоморфизъм";
което по дефиниция, ето, е "кълбото като посока";
което по дефиниция, ето, е "преходът между полуос и равнина";
което по дефиниция, ето, е "tense, time, and weather".
Условието, щото спинорът да е "с нагласа" по местене:
tense, time, and weather (извинявам се за метафората).
Ренормализацията е практикуване на квантова електродинамика; настоящият текст извежда условието, при което квантовата електродинамика "изплува" като теория.
