(1) Фазорът като константа:
∫ (-∞, +∞) ω sinc(πωu) const du = const sgn(ω)
→ фазовият оператор "δ(u) = lim (ω → ±∞) ω sinc(πωu)",
Дираковата делта-функция
[const ∫ (-∞, +∞) δ(u) du = ±1 const = ± const
→ const δ(u) = 0; (ω → Ω) ↔ (ω = Ω); ћΩ];
фаза, φ(u) = lim (ω → ∞) sinc[u - (π/ω) s(u)];
... , -2, -1 = s(u) = 0, 1, 2, ... ;
f(u) = ∑ (s = -∞, +∞) φ(u);
i_² = j_² = k_² = i_j_k_ = -1, предвид пространство;
f(i_x) f(j_y) f(k_z) = - f(x, y, z);
s = √[s²(i_x) + s²(j_y) + s²(k_z)];
ψ(x, y, z, t)^ = [- f(x, y, z)]^^ |F[s(i_x, j_y, k_z), t]^^^|.
^ Вълнова функция → ψ(x, y, z), ковариант.
^^ Поле → инвариант.
^^^ Пространственият оператор.
----------
(2) "t(ψ) = 1/λ";
det(Λ - λI) = 0;
Λ, реална
симетрична
с нулев диагонал
циркулантна
матрица;
i = 1, 2, 3, ... n = var;
j = 1, 2, 3, ... n = const;
Λ = Λ(j); λ = λi(j);
[Λ(j) - λi(j)I] Vi(j) = 0;
Vi(j), собствени вектори.
----------
(3) "ti(j) = {k / [E - βλi(j)]} ћr",
периоди на сливане T:
λi(j), амплоа;
k, контрол, Re (системен параметър);
E, ресурс, Re (системен параметър);
β, интензивност, Re (системен параметър);
r = ΩT, етап, Re (променлива на системата);
ћ, квантовата константа (Дирак);
- f(x, y, z) ∉ ψ(x, y, z) → ψ(x, y, z) ћr(t);
съдържателните отрицателни знаци
са скаларни, нежели фазови
(тоест нулата в знаменателя е ирелевантна).
----------
(4) Настоящата теория тръгва от реторичен въпрос:
как ресурс, интензивност, контрол,
без да се намира помежду си
общ език?
