Операция "Безпочвеност"

Изначалната не само исторически операционалност изисква за обект самото пространство, нежели обекти в пространството. Та пространството трябва да бъде инвариантно, за да може да бъде оперируемо. Пък пространственият континуум не може да бъде инвариантен, граничен е, граничността плава, променя го. Промяната я иззема произволът на скалариката. Скалариката скрива пространството. Векториката замаскира пространството. Тензориката замазва пространството. Спинориката инкарнира пространството. Но това не снема съдържателността на празното пространство. Запазва се континуумът, граничността надвисва при спинориката дори. А следващата стъпка е импулсиране. И ето че тухличките на инвариантното пространство са фазите. Понеже да се интегрира издъно импулс = да се интегрира време, а да се интегрира време = минало & бъдеще, интегритетът импулс по импулс е настоящ, фазов е, нулев е. Нулите, бидейки фази, не подлежат на опериране иначе освен тъкмо времево, гранично, енергийно. Ами времевото опериране се заключава в това, 

щото изграденото с "настояща", фазови тухлички и обхванатото в настояще пространство се превръща мигом в ковариант, съ-битие.