r = [(n - 1) E + βG] / (kG); β > 0; k > 0; n = 2, 3, ...
(1) 0 < E = E0 = r, заемополучаване → 0 < G = G0 = [(n - 1) E0] / (kE0 - β).
kE0 - β > 0 → E0 > β/k.
(2) G ≥ G0 → 0 < r = E = βG / [kG - (n - 1)] ≤ E0.
E = βG / [kG - (n - 1)]; G ≥ [(n - 1) E0] / (kE0 - β); E0 > β/k.
{kG - (n - 1) > 0:
k [(n - 1) E0] / (kE0 - β) - (n - 1) > 0
↔ (n - 1) kE0 > (n - 1) (kE0 - β).}
lim (G → +∞) E = β/k.
E0 β/k ⟳ E β/k (E0 захранва динамиката n, β, k на G)
→ E0 - β/k > 0 (преработена стойност).
(n, структурен аспект & β, динамичен аспект), ентропия | k, синтропия.
|G|, скоростта на преработка.
|G| = [(n - 1) (E0 x 1)] / [k (E0 x 1) - β]; E = β/k
→ |G| = (n - 1) / (k - β); k > β.
E0 / |G| = T, период (периодите на сливане са съдържателното време,
а периодизацията - формалното, връзката помежду им е производителността).
Производителност,
[P(n, β, k, T) x 1]{[E0 x 1]/[T], дим.} = (n - 1) / k = (E0 x 1) / [T + β/(n - 1)]:
n, бройката квантово-структурни съ-стояния;
β, бройката квантово-насипни де-съ-стояния;
k, бройката квантово-кон-структурни де-съ-стояния.
Преработката се състои в ковариантиране.
Ами E0, бидейки изразителят на съдържателното време,
е мотиваторът за ковариантиране:
че съдържателното време става съдържание.
Изразителят на съдържателното време мотивира оператора (n, β, k) на ковариантиране, щото съдържателното време да се преработи в съдържание:
f(n, β, k) E0 = P(T).
Та E0 внася хиперпространство и е степента на хиперпространственост.
Дименсията на Е0: скорост на времето, времеедници за единица време;
a производителността P е спирачното ускорение на времето -
понеже производителността "спира" при коварианта,
произвежда се ковариант.
f(n, β, k) E0 = P(T). Алгебрата (операторна) n, β, k: E0 е равномерен пълнеж на Евклидово пространство. Нещо вкарва хобота си f изотвън и започва равномерно със сила P да изсмуква E0. Пространството същевременно се изкривява вакуумно във все по-самовсмукващо се в пасив хиперпространство, докато оформящият се по този начин център се уплътнява в ковариант в рамката на период T:
n, бройката квантово-структурни съ-стояния;
β, бройката квантово-насипни де-съ-стояния;
k, бройката квантово-кон-структурни де-съ-стояния.
P(T) е показателят на симетричен процес: сила за единица време;
и се управлява от f(n, β, k) E0. Как ли E0 управлява P(T)? Кое не достига?
E0 съответства на големината P(T). f(n, β, k) съотв. на продължителността P(T).
Че ако зависеше само от E0, изсмукването щеше да протече мигновено.
f(n, β, k) определя обхвата около мигновено, с определена сила, изсмукване.
n прави обхвата широк; β прави обхвата дълбок; k прави обхвата плитък.
f(n, β, k) E0 = P(T) → f(n, β, k, T) E0 = P, операторния вид на модела.
T затваря контура в коварианта (сферично).
P без T е едно спирачно ускорение.
(n β/k) (1/T) = P/E0, операторното уравнение.
1/T, честота | P, ускорение | Е0, скорост.
Структурното уравнение на фотон.
Ускорението върху фотонното поле дава фотона като структура.
(3) P/E0 = Hν: E0, бягащо поле | P, локализиращ оператор;
H, хипергеометрия | ν, честота.
Уравнението (3) е ковариантно → дясната му страна допуска зануляване
през вътрешна алгебра → вижда се през разрез:
маса въртеливо се разпространява около своя център,
въртейки се спрямо периферията си.
Въвеждат се:
скорост на разпространение;
фазово пространство-време;
квантова константа;
центробежна геометрия;
центростремителна аритметика;
гранична динамика.
Последните три се сумират и приравняват на нула:
Уравнението на Дирак.
Формулирал си закона за движение на твоя бизнес. Но това (Уравнението на Дирак) е покана. Инвестицията се равнява на финансовата ефективност - щом инвестицията е "чиста". P/E0 = Hν: E0, бягащо поле | P, локализиращ оператор;
H, хипергеометрия | ν, честота.
