ако виртуалният фотон беше вечност. Ами честотният фотон отговаря на формирания посредством честотен квадрат кух торус, пък виртуалният фотон отговаря на Клайновата бутилка. И разликата е, че кухият торус, бидейки числовата нула на топологията, изисква дълбочина със своето вътре-вън,
пък редом с ширината, дължината и височината, тоест обречен е атракторно на Клайновата бутилка, - но честотният фотон нито е обречен на виртуалния. И тъкмо с отсъствието на обреченост се подклажда ренормализация, една вяла атракция. Какво ли обаче е истина в атракцион? (1) В качеството си на пространствено-времеви атрактор кухият торус е Бутилката на Клайн. Тоест: (i) dx/dt = f(x, t);
(ii) A(x, t) = lim (t → 0) F(X, t); (iii) A(x, t) ≡ K; x, физично пространство; t, физично време; X, крайно състояние на x; A, кух торус; K, Бутилка на Клайн. (2) За да има истина, нежели "практиката е критерий за истината": то трябва въпросите да бъдат с възлов характер. Тоест: X. Забележка: кухият торус е числовата нула на топологията. Изисква се дълбочина чрез "вътре-вън", редом с ширината, дължината и височината → Бутилката на Клайн. Дираковото уравнение завръща суперпозицията електрон-позитрон към нейното начало, навявайки спинорно за Бутилката на Клайн. За да се доведе моментът свързаност къде? Да, при Франц Брентано, дълбочинната интерсубективност, общение вместо общуване. И ето неподкладената ренормализация: ренормализацията, която се държи на положение от общението.
