(1) Електрон със спинорно въртене
(тоест реалният случай, Уравнението на Дирак):
jћ (- ∂ψ/∂zt1 - ∂ψ/∂zt2 - ... - ∂ψ/∂ztn) Z / n
= [jћ Zα(r) ∂ψ/∂(r/c)] (z) - [ћZβυ ψ] (z) = const;
Z = 1; z > 1; |t1| = |t2| = ... = |tn|,
позициите във външното време.
1, 2, ... n → ∞, номерацията на взаимодействената матрица.
Взаимодействената матрица е циркулантна
→ z = 1 (z > 1 няма как да се отреагира).
(2) Електрон с екваториално въртене
(хипотетично уравнение за съпоставка):
jћ (- ∂ψ/∂zt1 - ∂ψ/∂zt2 - ... - ∂ψ/∂ztn) Z / n = 0.
Взаимодействената матрица е нециркулантна
→ сплескване откъм полюсите
→ z > 1, има как да се отреагира,
потвърждава се.
Дираковото уравнение служи по предназначение. Чудя се що за хора са,
дето искат да ползват снайпера и за тояга! Ренормализацията си е ренормализация и няма общо с Уравнението на Дирак, тоест с квантово-механично уравнение, нежели с квантово-полево! Защо просто не се създаде една квантово-полева теория, щом е необходимо? А полевата квантова точка по дефиниция е с безкрайно висока честота и електронът не е и не трябва да бъде тази точка! Как ли чисто физико-математически, вместо ренормализационно (Дираковото уравнение, изостряне, или Дираковата делта-функция, заглаждане), се определя полевата квантова точка? Трябва из от циркулантната матрица Λ на Дираковото уравнение, щото да се извлече линейната структурна симетрия λ: det(Λ - λI) = 0 → ti = 1/λi, където ti са позициите във вътрешното време и отговарят не на |t1| = |t2| = ... = |tn|,
а на вектор-ред на позициите, Ax; вектор-стълб на позициите, Ay; вектор-ред на радиусите, Abx; вектор-стълб на радиусите, Aby; константна матрица, M(n, n) = [1/n]; единична матрица, I(n, n); [Abx (I - M) Aby] / [Ax (I - M) Ay] = 0. Фокусът на вътрешното (с безкраен брой осциалаторни идентичности) време се явява една окулярна, една безкрайно плътна точка (независеща от размерността на циркулантната матрица). Че проблемът е, дето размерността на тази циркулантна матрица е безкрайна и че (в добавка) взаимодействията в нея са недостъпни. Истинското квантово поле е херметично; това, което наричат едно квантово поле,
е всъщност математическо поле без физикален компонент, да, защото представя за пространствено-времева проницаемост диелектричната вместо "електродинамиката на движещите се тела". Но електронът според Уравнението на Дирак е пробна маса с екстра от пробен заряд, а според ренормализацията - "електрозаредена пробна маса". Квантуват извънетапно движението на електрона. Хереметизмът на квантовото поле обаче принуждава към етапност движението на електрона: ti = [k / (E - βλi)] ћr, едно собствено движение, истинската квантова електродинамика. Тях, заедно с Дирак, собствеността на въобще движението не ги вълнува - интересува ги движението изобщо: занимават се с Теорията на относителността и как да я квантуват. Ще ударят с един квант два заека - необходимостта от пробна маса и необходимостта от пробен заряд. Дирак се догажда за дефицита и нищо повече. "Локалност - защото така!"
