Деконструктивен текст.
C ∈ {{H, ν}} | C - H = ν | C - ν = m ≠ H
→ 𝒮*(C) ≡ {P(C)/E0(C) = Hν = S(C)^
= the process "covariant constant" ^^}:
E0, бягащо (c) поле (не е оператор) | P, локализиращ оператор;
H, хипергеометрия | ν, честота.
C, логическиЯТ единствен тип,
ала логически множествениЯТ.
^ Атракторното пространство-време.
^^ Мое понятие против инвариантността;
и дори против нулевата инвариантност,
тоест на covariantly constant тензорно поле.
----------
Виртуализация [от P(C)/E0(C) = Hν]:
C(c², ћ) → C(ћ)ν ^^^ + C(c²)m ^^^^ = 0:
анихилация, C(ћ)ν + C(c²)m = 0 → C(c², ћ).
Случват се не иначе, а в относителното пространство-време.
^^^ Спинор: енергиен фазор.
^^^^ Спинор: операндна маса.
Полето на относителното (c²) пространство-време се движи разбягващо = движи се векторно = движи се квадратично. Полето на атракторното (с) пространство-време се движи бягащо = движи се аНтракторно (entractor, мой термин) = движи се на първа степен. Че корен квадратен от вектор е напречното на вектора движение натам, което също е вектор за коренуване. Деконструктивизъм: надолу от скалар. Конструктивизъм: скалар, вектор, тензор, спинор.
Антракторно смятане
(градацията на цялостния "еластичен пробив"):
a + b, линейно наслагване | a ⋅ b, фазово наслагване;
a - b, линейно отмахване | a / b, фазово отмахване;
√a, линейно снижаване | a x b, фазово снижаване;
da/db, линейно вдълбаване | da ∧ db, фазово вдълбаване.
Четирите степени на еластичност (под скалара):
характеристика на полето, не на операторно положение.
Операциите на антракторното смятане са неоператорни.
Разликата с класическото смятане е в звученето на формализма.
y = f(x).
d²y/dx² + M(x) dy/dx + N(x) y = 0; M, кривина.
N(x) = {f'(x) f'''(x) - [f''(x)]²} / {f(x) f''(x) - [f'(x)]²}, напрегнатост.
(1) Becoming, диференциално образуване:
f[y, dy/dx, d²y/dx², ... M(x)] = 0.
(2) Knowing, диференциално вклаждане:
f(y) = f[dy ∧ dx, M(x) dy/dx].
(3) Being, съформулиране:
f(y) = 0 + f(y) | f[dy ∧ dx, M(x) dy/dx] = 0 - f[dy ∧ dx, M(x) dy/dx].
(4) Willing, сглобяване:
0 + f(y) ≡ 0 - f[dy ∧ dx, M(x) dy/dx].
Звучене.
Примери:
y = sin(x).
(1) d²y/dx² = - y.
(2) - y = d²y/dx² = d1/dx (dy/dx) = dy ∧ dx.
(3) - y = 0 - y | dy ∧ dx = 0 + dy ∧ dx.
(4) 0 - y ≡ 0 + dy ∧ dx.
Свределиране.
y = x².
(1) (1/2) dy/dx = √y.
(2) √y = (1/2) dy/dx.
(3) √y = 0 + √y | (1/2) dy/dx = 0 + (1/2) dy/dx.
(4) 0 + √y ≡ 0 + (1/2) dy/dx.
Тунелиране.
y = exp(x).
(1) dy/dx = y.
(2) y = dy/dx.
(3) y = 0 + y | dy/dx = 0 + dy/dx.
(4) 0 + y ≡ 0 + dy/dx.
Константа.
y = sinc(x).
0 - y ≡ 0 + dy ∧ dx + 2 (1/x) dy/dx.
Фуния = свределиране + разстилане.
Разстилане = 2 (хиперфазово отмахване) (линейно вдълбаване).
Антракторното смятане представлява локализация.
Функцията се преобразува в локализатор, с който времето се холографира.
Антракторът е локализиращ вектор. Атракторът е локацията, нулата.
Холографското време е относителното пространство-време структурно.
Пък относителното пространство-време е холографското време виртуално.
Та теорията на относителността е нереална.
sinc-фунията на времето.
