"Има инъ сила..."
(1) Електрически точков заряд Q с конвергенция R:
конвергент^ Q/R² & пробен електрически точков заряд q
→ Кулонова сила, пропорционална k на (Q/R²) q;
сферично електрическо поле E 4πR² = Q/ε,
електрозаряден център в диелектрична проницаемост
→ k = 1 / 4πε = const.
(2) Точкова маса M с тензорика^^ Tμν:
тензор Gμν & пробна точкова маса m
→ гравитационна сила, пропорционална G на Gμν m;
сферично гравитационно поле Gμν 4πR² = [(8π / c⁴) Tμν] G,
гравитационно-енергиен център в пространствено-времева проницаемост
→ G = (c⁴ / 8π) (Gμν |> Tμν) = const;
|>, обръщане (обръща се посоката на структурата): Gμν |> Tμν = const.
----------
^ Обратната посока на конвергенция
(тоест на насочено сближаване префактум).
^^ Обратната посока на тензор
(тоест на насочено сближаване постфактум).
Забележка: Q ↔ M:
"двустранна сферична повърхнина
с единично енергиен, с честота f, радиус r (сферичен фотон)"
= 2[4π(1/c²)²] = 8π / c⁴; 1 = hf = rc²;
h, квантовата константа; c, скоростта на светлината.
Извод: въпросът защо Общата теория на относителността,
Gμν = (8πG / c⁴) Tμν, прикрива понятието гравитационна сила.
Отговорът е: защото гравитационната сила довежда метрика.
Ами ако не довежда? Например че в безостатъчната синтеза между четирите глави от главното решение (спин | заряд) на Дираковото уравнение се довежда Бутилката на Клайн като атрактора на пространствено-времева инертност; една гравитация, която се заключава тъкмо в това, че въпросите бъдат с възлов характер. Що за сила? При положение че настоящият текст не представлява конструкция,
а монолит, и че тъкмо защото настоящият текст не представлява конструкция, възлите "тук" не са топологични, а подвъпросни. Атрактова сила. "... for the devil is come down unto you, having great wrath, because he knoweth that he hath but a short time" (Revelation 12:12, King James Version).
Рамковите цитати са съдържателните полюси, чрез които Силата се назовава.
Че въобще въпросите с възлов характер, нежели обичайните представи, биват деструктирани конструктивно: ами за да се получи Общата теория на относителността; тоест организиращата сила, на която частната, нежели специалната относителност принадлежи, отстъпва зад метриката, вместо да се изстъпва предметричната структура.
Матрична организация на труда: Няма как да си върша работата,
щом които трябва не ми съдействат - и няма как те да ми съдействат,
щом не си върша работата. И ето че метриката остава в подножието - понеже излезе ли на преден план, подхранва се парлама.
Senior Project Manager-ът, сплотявайки матричната организация, изпада в Ръселов парадокс. (Ами Матричният парадокс клони към Ръселов парадокс, който се въплъщава от Senor Project Manager-а; тоест ако самият Senor Project Manager беше конструкция, щеше Senor Project Manager-ът да представлява Ръселов парадокс.)
