(3) И виж що за матрица се получава, когато в квадратна нулева матрица коя да е 0 се замени с -1. (2) "Коя да е 0 се замени с -1" - обобщава се съвместно в тунела и отвора на образувания от матрицата кух торус, понеже определеното чрез отвора отрицание обмазва в тунела клетките на торуса. И ето че размерът на матрицата отговаря на торусната честотност. Основанието за превръщане е насрещното чезнене на матрицата. Нарича се това Кронекеров торус. (1) Бозонният Кронекеров торус е начинът, по който е субстанциална енергията; както пък фермионният Дираков спинор е начинът, по който е субстанциална масата. Тоест Айнщайновата формула за от маса къмто енергия се по този начин деконструира в анихилация.
(4) Но енергията не може да бъде субстанциална освен парично (с озарени като на Harry Luck очи). Забележка: деконструира се интерпретационната основа. Деконструкцията (3) -> (2) руши относно шахматно-торусната интерпретация - понеже как на равнината може да се гледа като на безкрайна, чезненето.
А деконструкцията (2) -> (1) руши относно масо-енергийната интерпретация - понеже как на масата може да се гледа като на разпространение, анихилацията. Пък деконструкцията (1) -> (4) руши относно субстанциално-холограмната интерпретация - понеже как на субстанцията може да се гледа като на съществуване, ликвидността. Структура: идеята [(...) -> (2, 1, 4)]
"безкрайност [(...) -> (2)] -> точка [(...) -> (1)] -> плътност [(...) -> (4)]" се опосредства логически отвъд съответната операция, която се извършва в три изоморфно резултантни етапа, нежели операции {"[(3) -> (2)] = замяна + отрицание" се в логиката въвежда като "[(...) -> (2)] = чезнене"}. Изоморфизмът тук: представлява се той чрез морфологията на Кронекеровия торус.
Ами проблемът в интерпретационната среща е отсъствието на хоризонт. Трябва да се деконструира интерпретационната основа. Да, с квадратната нулева матрица се представя фоновият елемент в непосредствено даденото. А фонът се преобразува към безкрайност, пък безкрайността се структурира към точка, но точката (тя не е отношение) се отнася към плътност.
"- Chris...
- Yes, Harry?
- I'd hate to die a sucker. We didn't come here just to keep an eye
on a lotta corn and chilli peppers, did we? There was something else
all the time, wasn't there?
- Yes, Harry. You had it pegged right all along.
- I knew it. What was it?
- Gold. Sacks of it.
- Sounds beautiful! How much?
- At least a half a million.
- My cut woulda been what?
- About 70 000.
- I'll be damned!"
Смъртта на Harry Luck, "The Magnificent Seven", 1960.
Лидерът е Chris Adams.
"God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker
(пр. Jeremy Gray).
Вайерщрас, чрез своята усукана епсилон-делта дефиниция за непрекъснатост на функция, е ренормализаторът относно че базата за непрекъснатост на функция е аритметичният размер на аргумента
("God made the integers, all else is the work of man", Leopold Kronecker,
пр. Jeremy Gray). Какво той прави? Вайерщрас налива вода във възпрепятстващите сериозния разговор за вятърни мелници воденици.
Ренормализацията си отива на мястото, щом се признае, че синтетичните съждения са апостериорни. Че разбирателството е при аналитичните априорни съждения, пък инструментализмът - при синтетичните апостериорни съждения (ренормализацията). Докато помежду синтетичните априорни съждения и аналитичните апостериорни съждения се вмъква разбирането. Защото ако не се изтъква разбирането, професията философ се оказва ненужна.
