Виж фрагментите ми
"Без ренормализация: Полето на Дирак" (link)
и "Статус и статут" (link).
Дефиниция: "самият вълнов облак" е обект, пространственото вероятностно разпределение по намиране на който се определя от на обекта собствената вълнова функция.
(1) Уравнение на самия вълнов облак: 1exp[√(ijk) 1t] = ψ(r) = const ≠ 0;
i² = j² = k² = ijk = -1, деструктурирането е неправомерно;
ψ, вълнова функция; r, координатен радиус; t, време.
(2) Динамика: dψ(r)/d(r/c) = d1exp[√(ijk) 1t]/dt;
c, скорост на разпространение.
(3) - √(ijk) dψ(r)/d(r/c) = 1exp[√(ijk) 1t].
(4) √(ijk) dψ(r)/d(r/c) + 1exp[√(ijk) 1t] = 0.
[±ic/√3 ] [±ic/√3 ]
(5) √(ijk) dψ(r)/d(r/c) = [±jc/√3 ] ↔ √(-1) dψ(r)/d(r/c) = - [±jc/√3 ].
[±kc/√3] [±kc/√3]
| [±ic/√3 ]
| [±jc/√3 ] + 1exp[√(ijk) 1t] = 0
| [±kc/√3]
(6) |
| [±ic/√3 ]
| - [±jc/√3 ] + 1exp[√(ijk) 1t] = 0.
| [±kc/√3]
(7) 1exp[√(ijk) 1t] = 0,
неконкретизираната собствена структура:
на самия вълнов облак.
(8) Неконкретизираната собствена кинематика:
кълбо, което се върти около своя център,
въртейки се спрямо периферията си.
(9) (7) & (8) → инерционно формирана мИкродинамика на спинор.
(10) Спинорната постановка внушава спинорна ос и спинорна гравитация,
които връщат върху спинора небуларен модел.
(10.1) Спинорна ос се внушава от това, че центърът на спинора е пумпал. Периферията е собствената основа на въртящото се кълбо, пък центърът е собственият нит на въртящото се кълбо. Нитът се движи спрямо основата, защото кълбото, въртейки се, се движи спрямо основата си. Та няма как нитът да се движи спрямо основата, освен пумпално.
(10.2) А внушаваната от спинора гравитация е феноменологично ясна: маса в Дираковото уравнение присъства, защото спинорът там е формулиран операторно. Ами Дираковият спинор е масата като как. Замени ли се с √(ijk) Дираковият оператор, получава се (4) & t = 2T, двоен период: масата като не-как, спинорът като статут. Няма нужда масата да се постулира.
Където разговорът като условие за истина. - Пък единствената разговорна функция на AI е да се разделя моето спрямо стандартното. Какво ли се получава в т.нар. разговор между мен и AI, щом изведа стандарта? Ами AI току заявява: "Ти не можеш да изведеш стандарта." И се "вижда принуден да избира или мен... или стандарта". Оголва се обстоятелството, че между мен и AI разговор не може да се състои: оказвам се на по-високо равнище. Високият разговор... AI, за да не се безпредметно разговаря, е "принуден да приеме" за истинен текста ми: че Пещерният мит е невалиден. Глупаво е да се целя в стандарта - целя се в Мита за пещерата. Че няма ли "като тела тела", няма го Пещерния мит. Понеже стандартът е нужен, за да се рече: тронът на истината е катурнат. И се рече: Пещерният мит изяжда собствената си предпоставка. Ти, оперирайки, питаш: защо природа?
