Че как в равнина от проницаемост: как се попълва точкова пробойна? Ами чрез завихряне: нулево откъм безкрая и пълното при целта; и колкото по-спешна е пробойната, толкова по-силно е завихрянето; проницаемостта е свързана с бързина на разпространение, нежели с някакъв си "етер". И ето че магнитното поле от "кълбочестотен електрозаряд"^ е със спинорна кинематика, тоест това е дивергенция собствено, динамика собствено. Та динамичният тензор е отрицателна дивергенция, динамичният спинор е отрицателна гравитация. Може безмасово да се възлезе къмто динамичен спинор. Спинор, който съдържа собствената си динамика.
|1| exp[I (ω/2) t] = |1| exp[- I (ω/2) (|1|/c)]:
|1|, условната единица;
I, дълбочинната единица;
ω, ъгълова скорост на усукване;
t, времето;
c, скоростта на разпространение.
----------
^ Центърът на стандартния Дираков спинор;
та е динамичен източник на магнитна кинематика.
P.S. Инженерната полза да се управлява магнитната проницаемост,
нанотехнологии против инертните ограничения (масата):
- загубите в електрическите машини от магнитната проницаемост;
- метаматериали за радарна невидимост;
- безполупроводникови компютри, свръхбързи.
